Отпуснала ръце, разтворила пръсти и немигащи очи, Ничи се бе втренчила в копринените гънки върху балдахина над леглото, съзнанието й, намерило уюта на далечното, самотно място, оставаше незасегнато. Болката идеше нейде отдалеч. Мъката, с която си поемаше дъх, й се струваше банална.
Докато той задоволяваше долните си страсти, тя съсредоточи мислите си върху онова, което й предстоеше. Никога преди не й се бе струвало възможно. Вече знаеше, че е постижимо. Просто трябваше да реши да го направи.
Джаганг я зашлеви, принуждавайки я да върне мислите си към него.
— Толкова си тъпа, че не се сещаш дори да стенеш!
Тя разбра, че е свършил. Не му стана приятно, че не е забелязала. С усилие се въздържа да не вдигне ръка към челюстта си, която направо пареше от онова, което на него му се струваше плесница, но за всеки друг бе мощен взрив, способен да те раздроби на парчета. От брадичката му се стичаше пот, която капеше върху лицето й. Мощното му тяло блестеше от физическото усилие, в което тя не бе взела никакво участие.
Гърдите му се повдигаха, очите му я гледаха напрегнато. В тях, разбира се, преобладаваше гневът, но Ничи си помисли, че вижда и нещо друго — някакво съжаление или може би страдание. Може би дори болка.
— Значи това искаш да правя, Ваше Сиятелство? Да стена?
В гласа му се усети горчивина, щом се отпусна отстрани край нея.
— Не. Искам да реагираш.
— Но аз реагирам — отвърна тя, без да отмества поглед от балдахина. — Просто не е реакцията, която искаш.
Той се изправи.
— Какво ти става, жено?
Тя го погледна за момент, после отвърна очи.
— Нямам представа — отвърна след миг съвсем честно. — Но ми се струва, че трябва да разбера.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джаганг вдигна ръце.
— Съблечи се. Ще прекараш нощта тук. Доста време мина. — Този път неговите очи се втренчиха в тавана. — Липсваше ми в леглото, Ничи.
Тя не отвърна. Не й се вярваше, че може да му липсва нещо в леглото. Не можеше да си представи, че той знае какво е да ти липсва човек. Това, което му липсваше, според нея бе способността да чувства нечия липса.
Ничи се понадигна и спусна крака на земята, сваляйки черната си рокля. Изхлузи я през глава и я метна върху тапицирания кожен стол. Събра бельото си, разхвърляно по леглото и хвърли и него там, след което свали чорапите си и ги положи върху седалката. Той през цялото време гледаше тялото й, гледаше я как оставя роклята си, приглаждайки смачкания от него плат, наблюдаваше мистериозната притегателност на жена, която се държи като жена.
Щом приключи, Ничи се извърна към него. Стойката й излъчваше гордост, сякаш му казваше, че онова, което Джаганг получава, може да вземе единствено насила и никога като дар на добра воля. Ничи познаваше чувството на ограбеност в израза му. И това бе единственият му начин да завоюва победа — колкото повече взимаше от нея чрез сила, толкова по—категорично му показваше тя, че не може да я има по друг начин. И толкова повече го влудяваше това. Ничи би предпочела да умре, вместо да му даде даром тъй желаното от него — и той бе наясно с жестоката истина на този факт.
Най—сетне Джаганг се откъсна от мрачните си копнения и вдигна поглед към очите й.
— Защо уби Кадар?
Тя седеше на ръба на леглото, точно срещу него, на малко повече от ръка разстояние, но не така, че той да не може да я достигне. Повдигна голите си рамене.
— Ти не си Орденът. Орденът не е един определен човек, а идеал за организация, основаваща се на справедливостта. И като такъв ще надживее всеки отделен човек. Ти служиш на този идеал и на Ордена — засега единствено в качеството си на жесток пълководец. Орденът би могъл да издигне на твое място всеки безскрупулен човек — теб, Кадар, който и да е друг. Аз просто унищожих един човек, който в определен момент можеше да се превърне в заплаха за теб, преди да си успял да се издигнеш над сегашното си положение.
Джаганг се усмихна широко.
— Очакваш да ти повярвам, че си го направила заради мен? Е, сега вече ме пързаляш.
— Ако предпочиташ да го кажеш така — твоя воля.
Гладките й бели ръце и крака контрастираха рязко с тежките и пищни тъмнозелени завивки и чаршафи. Джаганг лежеше върху тях, отпуснат на няколко изпомачкани възглавници, безсрамно гол пред нея. Очите му изглеждаха дори още по—тъмни от обикновено.
— Какви са тия слухове за „Джаганг Справедливия“?