— Ричард Рал ще бъде унищожен, не се тревожи — тихо изръмжа Джаганг.
Ничи побърза да смени темата, преминавайки на нещата, които наистина я интересуваха:
— И откога завоевателят на цялата земя император Джаганг е станал мекушав и разглезен и иска да живее в разкош?
— О, но сега аз съм Джаганг Справедливия, забрави ли? — Той стана от стола и се просна на леглото до нея.
— Ничи, съжалявам, че ти причиних болка. Никога не съм искал да го правя, но ти ме принуждаваш. Знаеш, че те обичам.
— Обичаш ме и въпреки това ме смилаш от бой? Обичаш ме и въпреки това не си ми споменал нито дума за толкова грандиозен проект като построяването на дворец? Не, за теб аз съм едно нищо.
— Казах ти, съжалявам, че ти причиних болка — но ти сама си си виновна и го знаеш. — Гласът му прозвуча почти топло и с любов. При споменаването на двореца лицето му поомекна и погледът му се успокои. — Крайно време е да се сдобия с подобаващо и достойно жилище.
— Ти, човекът, който бе доволен от живота си в шатрата, иска да живее в разкошен дворец? Но защо?
— Защото след като Новият свят попадне под управлението на Императорския орден, ще бъда задължен в качеството си на владетел на всички тези хора да се движа в подобна царствена среда … но освен това в двореца ми ще има повече от обикновен разкош.
— Разбира се — озъби му се тя. Той я стисна за ръката.
— Ничи, аз с чест ще нося титлата Джаганг Справедливия. Права си, време е за подобна крачка. Ядосах се, защото ти сгреши, като я предприе, без да обсъдим предварително действията ти. Но нека забравим миналото.
Тя не каза нищо. Той стисна ръката й още по—силно — за да подчертае, че в думите му има искреност, така поне реши тя.
— Новият дворец ще ти хареса, ще видиш. — С пръстите на другата си ръка нежно я погали по бузата. — Ще имаме възможност да прекараме там доста дълго време.
Думите му я накараха да подскочи.
— Доста дълго време ли?
За пръв път си даде сметка, че в желанието на този мъж да има собствен дворец, след като Ричард му отне Двореца на пророците, се крие нещо повече от суета. Той Искаше и другото отказано му от Ричард нещо. Нима …
Тя вдигна поглед. Той просто се усмихна на въпроса в очите й.
— Строежът вече започна — рече след малко, отклонявайки се от този въпрос. — В него участват архитекти и велики строители от всички краища на Стария свят. Кой не би искал да бъде част от подобен мащабен проект?
— А Брат Нарев? — опипа почвата тя. — Какво мисли той за построяването на толкова разточителен дом, предназначен за един—единствен човек, когато наоколо е пълно с нуждаещи се хора?
— Брат Нарев и неговите последователи прегърнаха топло тази идея — Джаганг й се усмихна лукаво. — Те, разбира се, също ще живеят там.
Ничи изведнъж разбра.
— Той ще направи заклинанието около новото място — в изумление прошепна тя на себе си.
Джаганг й отвърна с усмивка, очевидно доволен от реакцията й.
Брат Нарев бе прекарал в Двореца на пророците почти колкото нея — около сто и седемдесет години, и за цялото това време бе остарял с не повече от десетина—петнадесет години. Както и тя. Никой освен Ничи никога не разбра, че той е нещо повече от прост работник в конюшните — че притежава дарбата.
През цялото това време, през което никой, дори Ничи, не му обръщаше почти никакво внимание, той сигурно внимателно е изучавал обвиващото Двореца заклинание. Доколкото й бе известно, повечето от младите последователи на Брат Нарев бяха млади магьосници от Двореца на пророците. Които имаха достъп до подземията. Вероятно те също са му доставяли полезна информация. Но нима е възможно наистина да стори подобно нещо?
— Разкажи ми за двореца — обади се Ничи. Предпочиташе да чува гласа му, отколкото да стои в тишината на втренчените в нея кошмарни очи.
Джаганг я целуна по ръката — както мъж целува жена, а не както насилник целува жертвата си. Тя изтърпя жеста с не повече благоразположение от всичко останало. Този път той като че ли не забеляза отношението й и ако се съди по усмивката на лицето му, като че ли дори му хареса.
— Обиколката на всичките му зали ще е повече от двадесет километра. — Той протегна ръка във въздуха и започна да описва въображаемите форми на нечувания дворец.