— Тръгвам си. — Тя пъхна крака в ботуша си.
— Няма да те пусна.
Ничи спря посред нахлузването на втория ботуш и се вгледа в очите му. Повдигна пръст срещу една каменна ваза, поставена на масичка край отсрещната стена. Блесна светкавица. Вазата се взриви сред облак прах и отломки стаята потрепери от гърма. Завесите се разлюляха. Стъклата на прозорците задрънчаха.
Щом прахът се раздигна, тя рече:
— Ти няма да ме пуснеш?
Наведе се и започна да си връзва връзките.
Джаганг се приближи към масичката и прокара пръст по праха, останал от каменната ваза. Обърна се към Ничи във величествената си императорска голота:
— Ти какво, заплашваш ли ме? Нима наистина си мислиш, че би могла да използваш силата си срещу мен?
— Не си мисля — тя затегна връзките си. — Знам го със сигурност. Истината е, че не го правя, защото така съм решила.
Той я изгледа предизвикателно.
— И защо така?
Ничи се изправи и го изгледа.
— Защото, както сам каза, Орденът има нужда от теб — ти си неговият водач. Ти подклаждаш пречистващия огън. При това го правиш доста добре. Може дори да се каже, че си вършиш работата с изключителен талант.
Ти си Джаганг Справедливия. Сам прозря мъдростта в титлата, с която те дарих, и занапред ще я използваш в името на целите, които си е поставил Орденът. Именно поради тази причина реших да не използвам силата с срещу теб. То би било все едно я използвам срещу Орден — срещу личния си дълг към бъдещето на човечеството.
— Тогава защо искаш да си тръгнеш?
— Защото се налага. — Тя го изгледа с ледена решителност и смъртна заплаха. — Преди да си тръгна, и прекарам с известно време със Сестра Лидмила. Докато съм с нея, искам да се оттеглиш изцяло от нейното съзнание и да не се намесваш, докато не си тръгна. Ще използваме твоите шатри, понеже ти така или иначе не си там. Ще се погрижим никой да не ни безпокои, докато не свършим. Всеки, който влезе без изричното ми позволение, ще умре. Включително и ти. Имаш думата ми на Сестра на мрака че ще изпълня обещанието си. Когато свърша и си тръгна, можеш да правиш със Сестра Лидмила каквото пожелаеш — ако щеш убий я, макар да не виждам причина да се занимаваш с нея — тя така или иначе може да ти бъде от голяма полза.
— Разбирам. — Могъщите му гърди се повдигнаха. Бавно изпусна дъх. — И колко време ще отсъстваш този път, Ничи?
— Този път не е като другите. По—различно е.
— Колко?
— Вероятно не много. А може и доста дълго. Още не знам. Остави ме да си върша работата и ако мога, един ден ще се върна при теб.
Той се вгледа в очите й, но не успя да пробие в съзнанието й. — Имаше някой друг, който охранява тази територия и пази мислите й необезпокоявани.
През цялото време, прекарано с Ричард, Ничи не успя научи онова, което най—силно желаеше да разбере, но смисъл бе научила твърде много. През по—голяма част от времето, тя бе успявала да заравя това нежелано знание в нямото безмълвие на безразличието. От време на време обаче, най—неочаквано, това познание се надигаше от гробницата си и я завладяваше. И когато това ставаше, тя се оказваше безпомощна, не можеше да направи нищо, освен да чака, потънала в мъглата на хладната незаинтересованост, да го зарови отново. Впервайки очи в безкрайната черна нощ из нечовешките очи на Джаганг, които не разкриваха нищо друго освен златната мъглявост на душата му, Ничи докосна с пръст халката, която той бе заповядал да вкарат през устната й като знак, че е негова лична робиня. Тя освободи тънка нишка Субстрактивна магия и халката изчезна.
— Къде отиваш, Ничи?
— Да унищожа Ричард Рал вместо теб.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Зедикус Зу’л Зорандер някак си бе успял — къде с приказки, къде с усмивки — да си проправи път през другите войници, но тези тук никак не се трогваха от обясненията му, че е дядо на Ричард. Започна да си мисли, че сигурно щеше да е по—добре да се появи в лагера денем — така би избегнал доста подозрения. Но бе уморен и въобще не си бе представял, че ще се получи такъв проблем.
Войниците с право бяха подозрителни — това му се нравеше, но, от друга страна, бе на прага на силите си, пък и имаше по—важна работа от това да отговаря на въпроси — всъщност самият той имаше доста неща да пита.
— Защо искате да го видите? — повтори по—едрият страж.