— Генерал Рейбич, главнокомандващ Д’Харанските части на юг — отривисто рече мъжът и стисна ръката на Зед веднага щом Уорън я пусна и най—сетне застана до Вирна. — Дядото на Господаря Рал! Истински се радвам Да се запозная с вас, сър. — Ръкостискането му бе здраво, но не болезнено. — Наистина съм щастлив.
— Да, така е — промърмори Зед. — Макар и при тези не особено щастливи обстоятелства, генерал Рейбич…
— Не особено щастливи…?
— Е, няма значение, за момента … — отпрати Зед въпроса му и сам зададе въпрос: — Кажете ми, генерале, започнахте ли вече да копаете всичките тези масови гробове? Или възнамерявате малцината, които ще останат живи, просто да изоставят труповете.
— Труповете ли?
— Ами… да, труповете на всички ваши войници, които ще погинат.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Надявам се обичате яйца — пропя Сестра Филипа, влизайки в палатката с димящ поднос.
Зед потърка ръце.
— Превъзходно!
В стаята все още бе увиснала напрегната, тягостна тишина. Сестра Филипа сякаш изобщо не забеляза увисналите ченета на присъстващите.
— Накарах готвача да сложи и малко шунка и каквото там друго му се намери. — Тя огледа мършавата фигура на Зед. — Струва ми се, че би ви дошло добре.
— Величествено! — изрече той грейнал в усмивка и свали от ръцете й препълнената с бъркани яйца и шунка чиния.
— Ъ… — понечи да каже генералът, очевидно затруднен да формулира въпроса си — бихте ли били така добър да ни обясните… какво по—точно имахте предвид, магьоснико Зорандер?
— Наричайте ме Зед. — Той за миг отвърна глава от димящата чиния. — Мъртви. — Прекара вилицата през гърлото си. — Нали разбирате — мъртви. Почти всички.
— Мъртви. — Той се обърна към Сестра Филипа. — Ухае чудесно. — Още веднъж вдъхна аромата, лъхащ от чиния та с яйца. — Направо прекрасно. Вие определено сте жена с добро сърце и пъргав ум, щом сте се сетила да накарате готвача да добави такива удивителни съставки. Наистина прекрасно.
Сестрата засия. Генералът вдигна ръка.
— Магьоснико Зорандер, бих искал…
Ейди смъмри снажния генерал да мълчи:
— Не бъдете достоен съперник на храната. Имайте търпение.
Зед забоде вилицата и докато преглъщаше, замърка от удоволствие. Докато набождаше втората хапка, Ейди го отведе към една пейка по—встрани. На масата пред нея имаше няколко чаши и лампа, която изпълваше шатрата не само с уютна светлина, но и с меко ухание.
Въпреки съвета на Ейди относно търпението присъстващите в един глас се втурнаха да задават въпроси и да изразяват несъгласия. Зед сякаш изобщо не ги чуваше, вниманието му бе погълнато изцяло от чинията с яйца. Огромните парчета шунка имаха превъзходен вкус. Той забоде едно особено сочно парче на вилицата си и го показа доволно на онемелите присъстващи. Подправките, лукът, чушките и топлите бучки сирене също бяха невероятно вкусни. Той завъртя очи и простена.
Това беше най—вкусната храна, която бе ял от дни насам. Походното му меню бе оскъдно и отдавна се бе отегчил от него. Честичко мърмореше, че Паячка се храни по—добре от него. Освен това тя винаги изглеждаше доволна, което за Зед бе немислимо. Според него не бе нормално един кон да е доволен от всичко, което правиш за него.
— Филипа — изръмжа Вирна, — какво толкова удивително има в една чиния яйца, че си толкова доволна?
— Ами бедният човек направо умираше от глад — посочи към Зед смутената от намръщеното лице на Вирна Филипа. — Погледнете го. Просто съм доволна да видя, че храната му харесва, и се радвам, че можах да помогна на едно от чадата на Създателя, родени с дарбата.
Лицето на Зед помръкна едва когато установи, че е към края на вечерята си и му остават само няколко последни хапчици. Като нищо би могъл да погълне още една чиния като тази. Генерал Рейбич, седнал на пейката срещу него, яростно навиваше на пръста си кичур брада. Не издържа и се наклони напред, втренчил напрегнатия си поглед върху Зед:
— Магьоснико Зорандер, настоявам …
— Зед, нали се разбрахме?
— Да, добре, Зед. Зед, аз нося отговорност за живота на тези войници. Би ли ме уведомил, ако смяташ, че ги грози опасност?
Зед заговори с пълна уста:
— Вече го направих.
— Но… кой и с какво ги заплашва?
— Родените с дарбата. Нали разбираш, магия.
Генералът се изправи с мрачно лице. Пръстите му по тънаха в мускулестите му бедра.
— Родените с дарба?