Сестрите, за които говореше Зед, представляваха постоянна и сериозна опасност. Ан бе тръгнала сама на мисия по спасяването им — или унищожаването им. Доколкото Зед бе видял в Андерия, мисията й явно се бе провалила. Нямаше представа какво става с нея, но знаеше, че Сестрите все още са пленнички на Джаганг.
— Но нали спряхме чумата — каза Уорън.
— Ричард я спря, понеже единствен той можеше да го направи — Зед задържа погледа си в очите на младия магьосник. — Знаеш ли, че за да ни спаси от тази ужасна съдба, трябваше да предприеме рисковано пътуване до Храма на ветровете, скрит зад воала на живота, в недрата на отвъдния свят? Нито ти, нито аз можем да си представим какво му е струвало всичко това. Видях призрака в очите му, когато ми разказваше какво е преживял. Не ми се ще дори да си представям колко минимален е бил шансът му за успех, когато е тръгвал на това безнадеждно пътешествие. Ако не бе успял да победи съдбата, досега да сме трупове, покосени от невиждана смърт, донесена от магия, която нито можем да усетим, нито да унищожим. Не ми се иска още веднъж да разчитам на подобни нищожни шансове за спасение.
Никой не можеше да не се съгласи с него. Всички закимаха мълчаливо или отвърнаха очи. Палатката се бе превърнала в обиталище на мрака.
Вирна вдигна пръсти към челото си.
— Гордостта няма да е от полза за мъртвите. Признавам си: родените с дарба между нас не са много опитни в използването на магия за военни цели. Вярно е, поназнайваме по нещичко за битките, може би всъщност не толкова малко, но съм съгласна, че е далеч от необходимото за целта. Ако искаш ни смятай за глупаци, но не си мисли, че сме ти врагове, Зед. Всички се бием на една и съща страна. — Кафявите й очи блестяха единствено с искреност. — Ние не само сме готови да използваме помощта ти, но и ще я приемем с дълбока благодарност.
— Разбира се, че ще ни помогне — смръщено изгледа Ейди стария магьосник.
— Е, добре започнахте. Да признаеш, че не си наясно с някои работи, е първата стъпка към натрупването на познание. — Зед се почеса по брадата. — Всеки ден се учудвам колко много неща не знам.
— Ще бъде чудесно — обади се Уорън — да ни помогнеш, искам да кажа. — Гласът му звучеше колебливо, но той все пак продължи: — Наистина бих се радвал да почерпя от опита на истински магьосник.
Отчаян от бремето на всичките си проблеми, Зед поклати глава.
— Много бих искал и наистина ще ви предоставя цялата помощ и съвети, които мога. Но истината е, че съм тръгнал на дълго и заплетено пътешествие, което, опасявам се, още не е приключило. Не мога да остана. Трябва да тръгвам възможно най—скоро.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Уорън приглади назад русите си къдрици.
— За какво пътешествие говориш, Зед?
Зед вдигна клечест пръст във въздуха.
— Вече можеш да хвърлиш сплескания комар, генерале.
Генерал Рейбич осъзна, че още стиска насекомото. Хвърли го. Всички бяха застинали в очакване Зед да продължи. Той приглади тежката си кафеникавочервена роба върху мършавите си ребра и погледът му разсеяно огледа мръсния под.
Въздъхна съкрушено.
— Тъкмо се възстановявах след успешното си избавление от забележителна магия, с каквато никога по—рано не се бях сблъсквал, и докато идвах на себе си, прекарах месеци в търсене. Бях в далечна Андерия и станах свидетел на част от погромите на Ордена по онези места. За хората там настъпиха смутни времена. Не само заради вилнеещите войници, но и благодарение на усилията на една от твоите Сестри, Вирна. Наричат я „Господарката на смъртта“.
— Знаеш ли коя е тя? — попита Вирна с горчивина в гласа, щом разбра, че член на тяхната общност е била причина за човешки страдания.
— Не. Виждал съм я само веднъж, и то от голямо разстояние. Ако се бях възстановил напълно, бих могъл да се опитам да поправя част от стореното, но самият аз не бях съвсем добре и не исках да влизам в съприкосновение с нея. Освен това я придружаваха близо две хиляди войници. Гледката на цялата тази сган, предвождана от жена, за която всички бяха чували и от която се страхуваха, хвърляше хората в паника. Сестрата беше млада, с руса коса. Облечена бе в черна рокля.
— Добри Създателю — прошепна Вирна. — Тя не е от моите Сестри, тя служи на Пазителя. Малцина са жените, родени със сила на дарбата като нейната. Освен това част от уменията й са придобити по долен начин. Ничи е Сестра на мрака.