— Вече виждам защо Сестрите на светлината са широко уважавани като достойни слуги на нуждата. — Зед поглади брадичката си. — Е, значи си убедена, че ние, родените с дарбата, сме създадени да бъдем роби на нуждаещите се?
— Е, не… но ако обстоятелствата го налагат…
— Ако обстоятелствата го налагат, сме приковани още по—здраво към оковите на задълженията си към изпадналите в още по—голяма нужда — довърши изречението Зед вместо нея. — Така всеки, изпаднал в нужда, според теб по право се превръща в наш господар? Слуга на една кауза или на още по—велика кауза, която би могла да се появи, но така или иначе роб. Така ли е?
Този път Вирна предпочете да не се впуска след него в този танц върху повърхност, която й се струваше като плаващи пясъци. Това обаче не й попречи да го изгледа гневно.
Зед прецени, че съществува само един философски валиден отговор на въпроса. Ако Вирна го знаеше, не го показа.
— Ричард очевидно е отишъл на място, където може критично да прецени възможностите за действие и да определи правилната посока в живота си — обясни Зед. — Вероятно определени обстоятелства са го принудили да прегледа под лупа въпроса за правилната употреба на възможностите си и с оглед на качествата си, истинската цел на живота си.
Вирна разпери безпомощно ръце.
— Не виждам как е възможно да съществува по—велика цел от присъствието му тук, от това да помага на армията срещу заплахата, надвиснала над Новия свят — заплахата за живота на свободните хора.
Зед се отпусна обратно на мястото си.
— Ти не виждаш, аз не виждам, но Ричард вижда нещо.
— Това не означава, че има право — обади се Уорън.
Зед за момент се взря в лицето му. Чертите му бяха младежки, но в погледа му имаше някаква дълбочина, която издаваше нещо повече от младостта му. Зед се запита на колко ли години е Уорън.
— Не, не означава, че Ричард има право. Може би върши капитална грешка, която може да унищожи единствения ни шанс за оцеляване.
— Калан е на мнение, че може бъде грешка — вметна накрая Ейди, сякаш съжаляваше, че трябва да му го каже.
— Изпрати ми бележка — предполагам без знанието на Ричард, явно Кара бъде записала думите й. Донесе ми я куриера. Калан пише, че се опасява, че Ричард бъде постъпил така, отчасти заради случилото се с нея. Майката Изповедник освен това ми доверява, че се опасява, че Ричард бъде изгубил вярата си в хората, заради това, че бъде отхвърлен в Андерия. Може би Ричард гледа на себе си като на падналия водач.
— Пфу! — Зед махна с ръка. — Един водач не може да следва народа си с подвита опашка, подсмърчайки за всяко тяхно моментно желание или каприз, хленчейки по стъпките им, докато те се люшкат насам—натам в живота.
Такива хора не търсят водач, а господар и точно такъв ще ги намери.
Истинският водач проправя ясна пътека през моралната пустиня, така че хората да виждат категорично пътя. Ричард бе горски водач, защото това е в кръвта му. Може би се е загубил в някаква мрачна гора. Ако е така, трябва сам да намери пътя обратно, при това трябва да го избере съзнателно, ако е предопределен да бъде истински водач на свободен народ.
Всички смълчани слушаха притчите на Зед. Генералът бе човек, който върви след своя Господар Рал и просто изпълнява заповедите му. Сестрите имаха свои собствени възгледи и идеи. Зед и Ейди знаеха, че пътят, който човек вижда пред себе си, не винаги е такъв, какъвто му се струва.
— Точно това направи Ричард за мен — тихо се обади Уорън, отнесен в спомените си. — Показа ми пътя, накара ме да пожелая да го последвам извън подземията. Бях започнал да се чувствам уютно там долу, доволен от книгите и от съдбата си, но бях затворник на тъмнината, чийто живот течеше между борбите и постиженията на другите. Така и не мога да разбера как точно успя да ме накара да го последвам навън. — Уорън се вгледа в очите на Зед. — Може би самият той има нужда от подобна помощ. Можеш ли да му помогнеш, Зед?
— Той влезе в мрачен период за всеки човек, особено за магьосник. Трябва сам да намери пътя напред, за да се озове от другата страна. Ако го хвана за ръката и го поведа, така да се каже, може да го насоча към път, който не би избрал сам, и тогава завинаги ще остане наранен от избора, който съм направил вместо него. …Още по—страшното обаче е, че може да се окаже прав. Какво ще стане, ако насилствено го поведа по друг път, а той се окаже в посока право към Императорския орден. — Зед поклати глава. — Не. Не съм чак толкова глупав: Ричард трябва да бъде оставен да постъпва както намери за добре. Ако той наистина е човекът, който трябва да ни поведе в борбата за бъдещето на магията и човечеството, тогава това сигурно е част от пътешествието му и трябва да бъде извървяна.