При тези думи почти всички кимнаха в съгласие, макар и с неохота.
Не и Уорън. Той човъркаше нещо по виолетовата си роба.
— Има нещо, за което не сме помислили. — Всички го изгледаха в очакване да продължи, а той се обърна към Зед. В очите му старият магьосник видя необикновена мъдрост, която му подсказваше, че пред него стои младеж, способен да прониква в дълбочина на нещата, докато повечето хора виждат само искриците на повърхността. — Възможно е — продължи Уорън с тих, непоколебим глас — Ричард, като човек с дарбата и магьосник—войн, да е бил навестен от пророчество. Магьосниците—войни са по—различни от всички нас. Техните способности не са вкарани в някакви тесни рамки, те имат размах. Пророчеството, поне теоретично, влиза в неговите възможности. Нещо повече, Ричард притежава както Адитивна, така и Субстрактивна магия. През последните три хиляди години няма магьосник, роден с двете страни на магията. Макар до известна степен да можем да си представяме, ние не можем напълно да разберем неговия потенциал, макар в пророчествата да има намеци за това. Твърде е възможно Ричард да е получил правдоподобно пророчество, което да разбира съвсем ясно. Ако е така, то значи постъпва точно както трябва. Възможно е и да разбира ясно пророчеството, но то да е толкова покъртително, че той да постъпва по единствения щадящ ни начин — като не ни казва.
Вирна положи длан върху неговите.
— Не го вярваш наистина, нали, Уорън?
Зед забеляза, че Вирна много се впечатли от думите на младежа.
Ан му бе споменавала, че Уорън съвсем наскоро е започнал да проявява пророческите си таланти. Подобен род магьосници — пророците — се раждаха изключително рядко, не повече от един—двама на хилядолетие. Потенциалната важност на такъв магьосник бе извън всякакви предвиждания. Зед не знаеше каква част от пътя си е извървял Уорън в действителност. Самият Уорън вероятно също нямаше представа.
— Пророчеството може да бъде ужасен товар. — Уорън приглади робата върху крака си. — Може би пророчеството на Ричард му е казало, че ако иска да има шанс някога да завоюва победа, не бива да умира заедно с нас в борбата срещу армията на Императорския орден.
Генерал Рейбич, макар и да не се обаждаше, когато става въпрос за подобни магьоснически дела, слушаше и гледаше с изключително внимание. Сестра Филипа въртеше едно копче на роклята си. Макар и приласкан от приятелската ръка на Вирна, в този момент Уорън също изглеждаше отчаян и самотен.
— Уорън — Зед изчака погледите им да се срещнат, — понякога на всеки от нас се случва да провиди най—ужасни бъдещи събития просто защото те са най—ужасно то нещо, ръбът на въображението ни. Не занимавай мислите си основно с най—вероятните причини за поведението на Ричард просто защото тези причини те плашат най—много. Убеден съм, че Ричард се мъчи да разбере истинското си място в цялата ситуация. Не забравяй, че някога е бил горски водач. Той се научи да приема не само способностите си, но и товара на трона.
— Да, но …
Зед вдигна пръст, за да подсили думите си:
— Истината за определена ситуация най—често се оказва онази с най—просто обяснение.
Потиснатостта в изражението на Уорън най—сетне се разсея под напора на зараждащия се блясък на лъчиста усмивка.
— Бях забравил тази древна мъдрост. Благодаря ти, Зед.
Генерал Рейбич, който продължаваше да рови с пръсти къдравата си брада, изведнъж свали ръка и я стисна в юмрук.
— Освен това Д’Харанците няма да се оставят да бъдат победени толкова лесно. Можем да свикаме още части, имаме и съюзници тук, в Средната земя, които ще ни се притекат на помощ в битката. Всички сме чували докладите за размерите на Ордена, но все пак това са само хора, не са зли духове. Вярно, сред тях има родени с дарбата, но и ние не оставаме по—назад. Каквото и да си мислят, ще им се наложи да се изправят лице в лице с Д’Харанските воини.
Уорън се наведе да вдигне от земята камък, по—малък от човешки юмрук, и отново заговори:
— Не приемайте думите ми като проява на неуважение, генерале, ни най—малко не искам да ви отклонявам от справедливата ви кауза, но искам да кажа, че целите на Ордена са нещо, което съм изучавал с години. Аз също съм от Стария свят.
— Така е. И какво е онова, което държиш да ми кажеш?
— Ами, да кажем, че Старият свят представлява плота на тази маса — мястото, откъдето идват частите на Джаганг. Е, със сигурност има места, където населеността е рядка, но има и изключително гъсто населени райони.