Зед сви рамене.
— Да ти кажа право, крайната цел на цялата работа е да се противопоставим на магията на противника. Ако си свършим добре работата, всичко ще си дойде на мястото. Магията ще се неутрализира и войниците ще могат да се бият без нейната намеса в боя. Така ще можете да сте стомана срещу стомана и да ни оставите да бъдем магия срещу магия.
— Искаш да кажеш, че магията ви няма да ни бъде от непосредствена помощ?
Зед сви рамене.
— Ще се опитаме чрез магия да им навредим както можем, но когато използваме магията като оръжие, врагът ще се постарае да стори същото. Както и ние ще искаме да се преборим с всеки техен опит да използват магия срещу нас. Резултатът от използването на магията по време на война, ако се прави както трябва и професионално, е, че всичко изглежда така, сякаш магията изобщо не е съществувала. Ако не отвърнем на предизвикателството, силата, която ще използват срещу нас, може да се превърне в истински ад. Ако ги надхитрим, унищожението сред тях ще бъде невиждано. Но от опит мога да кажа, че магията някак си се балансира, така че до подобни неща се стига рядко.
— Значи в такъв случай целта ни е да удържим нещата? — попита Сестра Филипа.
Зед обърна длани и едната му ръка бавно се вдигна, другата бавно се спусна, сякаш бяха две везни на кантар, натоварен с огромна тежест.
— Родените с дарбата и в двата лагера ще работят много по—упорито от преди. Мога да ви уверя, че е доста изтощително. Резултатът, като се изключат временните предимства в успехите на едната или другата страна, е, че в крайна сметка ние, магьосниците, като че ли не сме направили нищо, та да си заслужим вечерята. — Зед отпусна ръце. — Всичко ще свърши с кратки моменти на влудяващ ужас и истинска паника, когато е ясно, че светът е достигнал последната фаза на съществуването си и е обзет от лудост.
Генерал Рейбич се усмихна като човек, който разбира за какво става въпрос.
— Мога да ви уверя, че войната изглежда същата и през очите на човека, стиснал меч в ръка. — Той вдигна ръка в престорен страх. — Но ми се струва, че предпочитам това пред перспективата да размахвам меч пред някакви си магически комари. Аз съм човек, който се бори като стомана срещу стомана. Имаме си Господаря Рал, за да бъде магия срещу магия. Радвам се, че при нас е и дядото на Господаря Рал, Първият магьосник. Благодаря ти, Зед. Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, само кажи.
Вирна и Уорън кимнаха безмълвно в знак на съгласие, Докато генералът се придвижи до изхода на шатрата. Тъкмо се канеше да излезе, когато Зед се обади:
— Продължавате ли да изпращате куриери до Ричард?
Генералът отвърна положително:
— Капитан Мейферт е бил при Господаря Рал. Може би той ще ти каже нещо повече.
— Всички ли куриери са се завърнали безпрепятствено?
— Повечето. — Той се почеса по брадатото лице. — Досега сме загубили двама. Единият бе открит случайно на дъното на пропаст. Другият така и не се върна, но и тялото му не бе открито — в което обаче няма нищо странно. Пътуването е дълго и изпълнено с трудности. При подобен маршрут опасността дебне отвсякъде. Можеше да се очаква, че ще има жертви.
— Искам да спрете да изпращате куриери при Ричард.
— Но Господарят Рал трябва да бъде в течение.
— Ами ако врагът залови някой от куриерите и разбере къде се крие Ричард? Можеш да бъдеш сигурен, че всеки човек би могъл да бъде накаран да проговори. Не си струва рискът.
Генералът потърка с длан дръжката на меча си, докато разсъждаваше над думите на Зед.
— Орденът е далеч на север от нас — чак в Андерия. Цялата територия между този район и областта, в която се крие Господарят Рал, е под наш контрол. — Той поклати глава, победен от втренчения поглед на Зед. — Но ако ти се струва опасно, няма да изпращам повече. Господарят Рал няма ли да се чуди какво става с нас?
— За него в момента това едва ли е първа грижа. Той прави каквото трябва и не може да си позволи състоянието на нещата при нас да повлияят на поведението му. Вече ви е казал, че няма да може да ви дава каквито и да било заповеди и че трябва да остане встрани от всичко това.
Зед отпусна ръце и въздъхна замислено.
— Може би до края на лятото, преди зимата да се е развилняла с пълна сила и пътищата да са потънали под снега, ще отида да го посетя.
Генерал Рейбич му се усмихна на тръгване.
— За всички нас ще е огромно облекчение, ако успееш да говориш с Господаря Рал, Зед. Той ще се вслуша в думите ти. Е, лека нощ.
Мъжът бе дал израз на истинските си чувства. Никой от присъстващите нямаше пълно доверие на онова, което смяташе да прави Ричард, освен може би Зед, макар че и той изпитваше известни съмнения. Калан бе писала, че според нея Ричард се възприема като падналия водач. Тези хора, които твърдяха, че не разбират как е възможно Ричард да е на такова мнение, в същото време не се доверяваха на действията му.