Ричард не бе направил особено голям прозорец на спалнята и в летните жеги понякога ставаше непоносимо горещо. Калан можеше да види едва късче небе, върховете на няколко дървета и назъбения синьо—сивкав силует на планината в далечина.
Ричард й предлагаше да я изведе, но тя го молеше да не го прави, понеже не мислеше, че си струва болката. Не бе нужно да го убеждава много да не я наранява. Идваха и си отиваха какви ли не дни — от слънчеви и ясни до мрачни и сиви. Докато лежеше и бавно се оправяше, а времето течеше покрай нея, си мислеше за всичко това като за нейното „изгубено лято“.
Един ден бе жадна, а Ричард бе забравил да й напълни чашата и да я остави така, че тя да може да я стигне върху малката масичка край леглото. Когато го помоли за вода, той взе чашата и пълен мях с вода и ги остави на рамката на прозореца, след което извика към мотаещата се навън Кара. Изтича навън, като пътьом каза на Калан, че двамата с Кара отиват да проверят мрежите и ще се върнат възможно най—скоро. Преди Калан да успее да го помоли да остави водата по—наблизо, той бе изчезнал.
Тя лежеше кипяща от яд в тишината. Не можеше да повярва, че Ричард е проявил такава небрежност, че да остави водата извън обсега й. Бе необикновено топло за края на лятото. Езикът й започна да набъбва. Гледаше безпомощно към дървената чаша на черчевето.
На ръба на сълзите, тя простена самосъжалително и яростно удари леглото с юмрук. Извърна глава надясно, далеч от прозореца, и затвори очи. Реши да подремне, за да не мисли за жаждата. Когато се събуди, Ричард и Кара ще са си дошли и ще й подадат водата. А той ще си получи конското.
По врата й се стичаха струйки пот. Навън продължаваше да подвиква птичка. Еднообразната й песен приличаше на гласчето на малко момиченце, което непрекъснато си подвикваше „Кой, аз?“. Започнеше ли песента й, нямаше свършване. Калан не можеше да мисли за нищо друго, освен за това колко е жадна.
Не можеше да заспи. Досадната птичка продължаваше отново и отново да задава въпроса си. Неведнъж се улови Да й отговаря с „Да, ти“. Изруга Ричард. Стисна плътно очи и се опита да забрави жаждата, жегата и птичката и да заспи. Очите не я слушаха и сами се отваряха.
Започна да си вее с нощницата, за да се поохлади. Осъзна, че очите й не се отделят от водата на прозореца. Не можеше да я стигне — бе чак на другия край на стаята. Не че разстоянието бе много, но все пак не можеше да ходи. Ричард не бе съобразил. Калан си каза, че може би ако седне изправена и се придвижи до края на леглото, ще успее да достигне чашата.
С болезнено пуфтене отметна леката завивка от кокалестите си крака. Беше й толкова отвратително да се гледа. Защо той бе проявил такава несъобразителност? Какво му става? Щеше да му даде да разбере, щом се върне. Придърпа краката си към края на леглото.
Дюшекът й представляваше гъвкава маса от натъпкана трева, пера и кълчища. Бе доста мек и Калан се чувстваше удобно в леглото си. С огромно усилие се надигна. Дълго време стоя на ръба на леглото, стиснала главата си с ръце, докато си поеме дъх. Цялото й тяло пулсираше от болка.
За пръв път се изправяше съвсем сама.
Изведнъж прекрасно разбра какво цели Ричард. При все това не й се понрави начинът, по който искаше да я накара да се движи. Беше жестоко. Тя не бе готова. Все още я болеше. Трябваше да лежи още доста, докато се оправи. Кървящите й рани най—сетне се бяха затворили и заздравели, но беше сигурна, че тялото й е още прекалено разнебитено, за да може да става. Не искаше да подлага на изпитание счупените си кости. Придружавана от порой степания и пуфтене, най—сетне се придвижи към долния край на леглото. Седнала така, с една ръка стиснала рамката, за да се крепи, все още бе прекалено далеч от прозореца, за да стигне до водата. Щеше да се наложи да стане.
Спря за миг, за да се отдаде на пороя от мрачни мисли относно съпруга си.
След като веднъж, преди много седмици, го бе викала дълго време, а той не бе чул слабия й гласец, й бе оставил пръчка, с която да може да достига стената и да чука, когато спешно се нуждае от нещо. Сега я напипа — беше оставена край леглото — и я взе. Постави по—дебелия й край на пода и се подпря, като в същото време внимателно се опита да се изправи. Краката й докоснаха студения мръсен под. От тежестта, паднала върху краката й, подвикна от болка.