Застана полуизправена, полуоблегната на леглото, готова да закрещи, когато в един миг си даде сметка, че се задъхва повече от очакваната, отколкото от реалната болка. Не бе чак толкова зле. Дори в известен смисъл бе разочарована, че нещата не са такива, каквито бе очаквала. Само допреди миг й се искаше да докара Ричард до сълзи заради ужасните страдания, които й причиняваше.
Отпусна се още малко на краката си и се изправи с помощта на пръчката. Най—сетне застана права, треперейки от превъзбуда. Даде си сметка, че е права и че го е постигнала съвсем сама.
Не можеше да накара краката си да правят каквото й се иска. Но за да стигне до водата, трябваше да успее — поне докато се докопа до прозореца. След това можеше да се строполи на пода, за да я намери там Ричард. Вътрешно изпита задоволство от картината, очертала се в главата й. Тогава планът му за това как да я накара да стане от леглото нямаше да му се стори толкова добър.
С помощта на здравата пръчка, стиснала език между зъбите си, тя бавно се затътри към прозореца. Каза си, че ако падне, ще остане да лежи като труп на пода, без вода, докато Ричард не се прибере и не я намери стенеща през напуканите си устни, умираща от жажда. Тогава ще съжалява, задето й е приложил подобни безжалостни номера. Ще се чувства виновен за цял живот за стореното й — тя ще се погрижи да е точно така.
Докато си мислеше, че всяка стъпка ще й е последната и ще падне, тя стигна до прозореца. Прехвърли едната си ръка върху черчевето и се подпря, затворила очи, задъха се за да не усеща болката в ребрата си. Когато успокои дишането си, се примъкна до прозореца. Сграбчи чашата и изгълта водата на един дъх.
Остави празната чаша на прозореца и погледна навън, опитвайки се отново да възстанови дишането си.
Ричард седеше на земята точно отсреща, скръстил ръце около коленете си.
— Ей, здрасти — усмихна й се той.
Кара, седнала до него, вдигна безстрастен поглед.
— Виждам, че си станала.
Прииска й се да му изкрещи, но вместо това установи, че едва се сдържа да не прихне. Изведнъж се почувства адски глупаво, задето не се бе опитала да стане по—рано.
Когато се огледа и видя морето от дървета наоколо, живите цветове величествените планини и безбрежното синьо небе, напръскано с пухкави бели облачета, очите й се изпълниха със сълзи. Огромните планини с техните стръмни склонове и пищни цветове й се сториха по—красиви от всичко, което бе виждала през живота си. Как е могла да не се опита да се вдигне по—рано и да огледа света край себе си?
— Разбира се, си наясно, че направи огромна грешка — обади се Ричард.
— Моля? — не разбра Калан.
— Ами ако не беше станала, щяхме да продължим да те чакаме — поне още известно време. Сега, след като ни показа, че можеш да ставаш и да се движиш сама, ще продължим да постъпваме точно така — да поставяме разни неща извън обсега ти, за да те накараме да си ги вземаш сама и да се грижиш за себе си.
Тя му благодари мислено, но не събра сили да му каже на глас колко правилно е постъпил. Вътрешно изпита още по—силна любов към човека, готов да поеме върху себе си яда й, но да й помогне.
Кара се обърна към Ричард:
— Дали да й покажем къде има маса?
Ричард сви рамене.
— Като огладнее, ще излезе от спалнята и ще я намери.
Калан хвърли чашата към него, надявайки се да изтрие самодоволната усмивка от лицето му. Той я улови.
— Е, радвам се да видя, че ръката ти работи добре — рече той. — Значи ще можеш сама да си отрежеш хляб.
Когато Калан се накани да изпротестира, той добави:
— Би било справедливо. Кара го омеси. Най—малкото, което би могла да сториш, е да си отрежеш филия.
Калан зяпна.
— Кара е месила хляб?
— Господарят Рал ме научи — рече Морещицата. — Исках да ям гозбата си с хляб, истински хляб. И той ми каза, че щом е така, ще трябва да се науча да го правя. Лесно е, честно. Нещо като ходенето до прозореца. Но аз се отнесох доста по—благоразположено и не го замерях с разни неща.
Този път Калан не успя да сдържи усмивката си, като си помисли, че сигурно на Кара й е било по—трудно да омеси и опече хляб, отколкото на нея да стане и ходи. Само дето се съмняваше, че Морещицата е била чак толкова „благоразположена“ към всичко това. Прииска й се да бе видяла сблъсъка на характери.
— Дай си ми чашата. А после можеш да отидеш да хванеш някоя и друга риба за вечеря. Гладна съм. Яде ми се пъстърва. Огромна пъстърва. С хляб.