Това са моите предимства. Срещу тях мога да посоча факта, че той е обречен на мен вече от шест години, и вероятно ме приема като избор, направен от баща му, и при това — неудачен избор. Че се е заклел пред епископ, че не съм неговият избор за съпруга и че не иска да се жени за мен. Може би смята да се придържа към тази клетва, може би възнамерява да обяви, че никога не ме е искал, и да отхвърли годежния ни обет. При мисълта Хари да обяви пред света, че съм му била натрапена и сега се радва да се освободи от мен, спирам отново. И това мога да понеса.
Изминалите години не се отнесоха ласкаво с мен. Той никога не ме е виждал да се смея радостно, никога не ме е виждал усмихната и непринудена. Никога не ме е виждал в друг вид, освен бедно облечена и смутена заради външността си. Никога не са ме викали да танцувам за него, или да пея пред него. Винаги получавам лош кон, когато дворът ловува, и понякога не успявам да съхраня духа и спокойствието си. Винаги изглеждам изтощена и съм вечно смутена и тревожна. Той е млад и лекомислен, обича разкоша и изящното облекло. Може би в представите му съм бедна жена, бреме за семейството му, бледа вдовица, призрак, явил се на пиршеството. Той е момче, което поставя личните си желания над всичко, може да реши да се измъкне от дълга си. Той е суетен и безгрижен и може би смята, че ако ме отпрати, това няма да има особено значение.
Но аз трябва да остана. Тръгна ли си, той мигновено ще ме забрави — поне в това съм сигурна. Трябва да остана.
Фуенсалида, повикан в кралския съвет, влезе с високо вдигната глава, опитвайки се да изглежда непреклонен, сигурен, че го бяха повикали, за да му кажат да си заминава и да отведе нежеланата инфанта със себе си. Буйната му испанска гордост, която ги беше дразнила толкова силно и така често в миналото, му даде сили да влезе през вратата и да се приближи до масата на кралския съвет. Съветниците на новия крал бяха насядали около масата, точно в центъра ѝ беше оставено място за него. Почувства се като момче, което са повикали пред учителите му, за да го нахокат.
— Навярно като начало трябва да обясня положението, в което се намира принцесата на Уелс — каза той нерешително. — Парите за изплащането на зестрата са надеждно съхранени, извън страната, и могат да бъдат изплатени след…
— Зестрата няма значение — каза един от съветниците.
— Зестрата? — Фуенсалида замлъкна, потресен. — Но блюдата на принцесата…?
— Кралят е склонен да прояви великодушие към годеницата си.
Посланикът млъкна, зашеметен.
— Годеницата си?
— Най-важна сега е мощта на краля на Франция и опасността от неговите амбиции в Европа. Така е от Азенкур насам. Кралят силно желае да възвърне славата на Англия. Сега имаме такъв велик крал като онзи Хенри15, готов да върне величието на Англия. Сигурността на Англия зависи от тристранен съюз между Испания, Англия и императора. Младият крал вярва, че сватбата му с инфантата ще подсигури подкрепата на краля на Арагон за тази велика кауза. Предполагам, че това наистина е така?
— Разбира се — каза Фуенсалида, на когото му се виеше свят. — Но блюдата…
— Блюдата нямат значение — повтори един от съветниците.
— Мислех, че чеизът ѝ…
— Той е без значение.
— Ще трябва да я уведомя за тази… промяна… в съдбата ѝ.
Членовете на кралския съвет се изправиха на крака.
— Моля, направете го.
— Ще ви дам отговор, след като… ъъ… се видя с нея. — Безсмислено беше — помисли си Фуенсалида — да им казва, че тя му се беше разгневила толкова много заради онова, което считаше за предателство от негова страна, та не можеше да бъде сигурен, че ще го приеме. Безсмислено бе да разкрива, че последния път, когато я видя, ѝ бе казал, че с нея е свършено и каузата ѝ е изгубена, и че всички са го знаели от години.
Препъна се няколко пъти, докато излизаше от стаята, и едва не се сблъска с младия принц. Младежът, който още нямаше и осемнайсет години, засия:
— Господин посланик!
Фуенсалида рязко отскочи назад и падна на едно коляно.
— Ваша светлост! Трябва… да ви изкажа съболезнования за смъртта на…
— Да, да — той махна с ръка, възпирайки съчувствените излияния. Не можеше да се застави да изглежда мрачен. Лицето му бе светнало в усмивка, изглеждаше по-висок от всякога.
15
Крал Хенри V (1386-1422). През Стогодишната война водената от него английска войска успява да извоюва унищожителна победа над французите по време на прочутата битка при Азенкур, благодарение на което Хенри V успява да завоюва голяма част от Франция и се утвърждава като регент и наследник на френския престол. — Б.пр.