— Няма полза от това — каза ми веднъж майка ми, когато един от посланиците ни описа някаква ужасна сцена, разиграла се в двора на Филип в Нидерландия: как Хуана заплашила да отреже косата на жената, нападайки я с ножица, а после заявила, че ще се намушка.
— Оплакването само влошава нещата. Ако един съпруг кривне от пътя, ще трябва да го приемеш обратно в живота си и в леглото си, каквото и да е направил; няма как да избягаш от брака. Ако си кралица, а той — крал, трябва да работите заедно. Ако той забрави дълга си към теб, това не е основание ти да забравяш своя дълг към него. Колкото и да е мъчително, ти си винаги негова кралица, а той винаги е твой съпруг.
— Независимо от това, което прави? — попитах я. — Както и да се държи? Той е свободен, въпреки че ти си обвързана?
Тя сви рамене:
— Каквото и да прави, то не може да разкъса брачната връзка. Вие сте женени пред Бога: той винаги е твой съпруг, ти винаги си кралица. Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва6. Каквато и болка да ти причини съпругът ти, той все пак е твой съпруг. Може да е лош съпруг, но все пак е твой съпруг.
— А ако пожелае друга? — попитах с тон, изострен от любопитството на младо момиче.
— Пожелае ли друга, може да я получи, или пък тя може да го отблъсне: това си остава между тях. То ще тежи на нея и на нейната съвест — беше казала спокойно майка ми. — Това, което не трябва да се променя, си ти. Каквото и да казва той, каквото и да иска тя: ти си оставаш негова съпруга и негова кралица.
Каталина се позова на този суров съвет и се изправи пред младия си съпруг:
— Винаги се радвам да се запозная с вашите приятели, милорд — каза тя с равен тон, надявайки се, че гласът ѝ изобщо не трепва. — Но, както знаете, аз имам съвсем малко домакинство. Баща ви съвсем ясно ми даде да разбера, че не са ми позволени повече придворни дами, отколкото имам понастоящем. Както знаете, той не ми отпуска никакви средства. Нямам пари да плащам на още една дама за службата ѝ. Накратко, не мога да добавя към двора си друга дама, дори тя да е ваша близка приятелка.
Артур трепна при напомнянето за дребнавото заяждане на баща му относно свитата на Каталина.
— О, не, разбираш ме погрешно. Това не е приятелка, която иска място в двора. Няма да бъде твоя придворна дама — каза припряно. — Става дума за лейди Маргарет Поул, която чака да се срещне с теб. Най-сетне се завърна у дома.
Света Дево, Майко Божия, моли се за нас. Това е по-лошо, отколкото ако беше негова любовница. Знаех, че ще трябва да се изправя пред нея някой ден. Това е нейният дом, но тя отсъстваше, когато пристигнахме тук, и си мислех, че нарочно показва хладно и презрително отношение към мен, като заминава и се държи на разстояние. Мислех си, че ме избягва от омраза, както аз бих я избягвала от срам. Лейди Маргарет Поул е сестра на онова клето момче, херцог Уорик, обезглавен, за да осигурят наследяването на трона за мен и за потомството ми. Ужасявах се от мига, в който ще трябва да се срещна с нея. Молех се на светците тя да се държи на разстояние — да ме мрази, да ме обвинява, но да се държи на разстояние.
Артур забеляза спонтанния ѝ порив да откаже, но не бе намерил друг начин да я подготви за това.
— Моля те — каза той припряно. — Тя беше заминала да се грижи за децата си, иначе щеше да е тук със съпруга си, за да те приветства с „добре дошла“ в замъка, когато пристигнахме най-напред. Казах ти, че ще се върне. Сега иска да те поздрави. Всички трябва да живеем заедно тук. Сър Ричард е доверен приятел на баща ми, ръководител на моя съвет и управител на този замък. Всички ще трябва да живеем заедно.
Каталина му подаде трепереща ръка и той веднага се приближи, без да обръща внимание на изостреното внимание на дамите ѝ.
— Не мога да се срещна с нея — прошепна тя. — Наистина, не мога. Знам, че нейният брат беше убит заради мен. Знам, че родителите ми настояха на това, преди да се съгласят да ме изпратят в Англия. Знам, че той бе невинен, невинен като цвете, затворен в Тауър от баща ти, така че неговите привърженици да не могат да се съберат около него и да предявят претенции за трона от негово име. Той можеше да живее на сигурно място там, цял живот, ако родителите ми не бяха настояли за смъртта му. Тя сигурно ме мрази.
— Не те мрази — каза той искрено. — Повярвай ми, Каталина, не бих те изложил на ничия грубост. Тя не те мрази, не мрази мен, не мрази дори баща ми, който даде заповед за екзекуцията. Тя знае, че тези неща се случват. Тя е принцеса, знае така добре, както и ти, че това, което ни ръководи, не е личният избор, а политиката. Това не е твой избор, нито мой. Тя знае, че баща ти и майка ти е трябвало да бъдат сигурни, че няма принцове-съперници, които да предявят претенции за трона, че баща ми ще разчисти пътя ми, каквото и да му струва това. Тя се е примирила.