— Ще отида при него — заяви Каталина на лейди Маргарет по пладне.
— Принцесо, може да е потната болест — каза рязко нейна светлост. — Не мога да ви позволя да се приближавате до него. Не мога да допусна да се заразите с нещо. Ще изменя на дълга си, ако ви позволя да се приближите твърде много до него.
— Дължите подчинение на мен! — процеди Каталина.
Жената срещу нея, самата тя принцеса, не трепна дори за миг.
— Първият ми дълг е към Англия — каза тя. — А ако носите наследник на Тюдорите, тогава моят дълг е както към вас, така и към това дете. Не спорете с мен, моля ви, принцесо. Не мога да ви позволя да пристъпите по-близо от долния край на леглото му.
— Нека отида там тогава — каза Каталина с тон на малко момиченце. — Моля ви, просто ми позволете да го видя.
Лейди Маргарет сведе глава и тръгна начело към кралските покои. Броят на хората, стълпили се в приемната, се беше увеличил, когато из града се беше разнесла вестта, че техният принц се бори за живота си; но хората бяха смълчани; смълчани като множество в траур. Чакаха и се молеха за розата на Англия. Няколко мъже видяха Каталина, с лице, забулено в дантелената ѝ пелерина, и ѝ подвикнаха благословия, после един човек излезе напред и падна на едно коляно.
— Бог да ви благослови, принцесо на Уелс — каза той. — И дано принцът се привдигне от леглото и отново бъде щастлив с вас.
— Амин — изрече Каталина с изстинали устни и продължи нататък.
Двойните врати към вътрешните покои се разтвориха рязко и Каталина влезе вътре. В личния кабинет на принца беше подредена импровизирана аптека — сгъваема маса с големи стъкленици с различни съставки, чукало и хаван, дъска за рязане — а половин дузина мъже в дълги и широки одежди, каквито носеха лекарите, се бяха събрали заедно. Каталина спря за миг, търсейки доктор Биъруърт.
— Докторе?
Той веднага тръгна към нея и падна на едно коляно. Лицето му беше мрачно.
— Принцесо.
— Какви са новините за съпруга ми? — попита тя, като му говореше бавно и ясно на френски.
— Съжалявам, той не е по-добре.
— Но не е по-зле — предположи тя. — Подобрява се.
Той поклати глава и каза простичко:
— Il est tres malade10.
Каталина чу думите, но сякаш бе забравила езика. Не можеше да ги преведе. Обърна се към лейди Маргарет.
— Какво казва? Че той е по-добре ли? — попита тя.
Лейди Маргарет поклати глава:
— Казва, че той е по-зле — каза тя искрено.
— Но сигурно имат какво да му дадат? — Тя се обърна към доктора: — Vous avez un medicament11?
Той посочи масата зад гърба си, превърната в аптека.
— О, само да имахме мавърски лекар! — проплака Каталина. — Те са най-умелите, няма други като тях. Имали са най-добрите медицински университети преди… Само да бях довела лекар със себе си! Арабската медицина е най-добрата в света!
— Правим всичко по силите си — каза докторът сковано.
Каталина се опита да се усмихне.
— Сигурна съм — каза тя. — Просто толкова ми се иска… Е! Може ли да го видя?
Един бърз поглед, разменен между лейди Маргарет и доктора, показа, че този въпрос е бил предмет на доста нервни обсъждания.
— Ще видя дали е буден — каза докторът и излезе.
Каталина зачака. Не можеше да повярва, че едва вчера сутринта Артур се бе измъкнал от леглото ѝ, оплаквайки се, че не го е събудила достатъчно рано, за да се любят. Сега беше толкова болен, че тя не можеше дори да докосне ръката му.
Докторът отвори вратата.
— Можете да дойдете до прага, принцесо — каза той. — Но в името на собственото си здраве и на здравето на детето, което може би носите, не бива да идвате по-близо.
Каталина пристъпи бързо до вратата. Лейди Маргарет пъхна в ръката ѝ ароматна топка, натъпкана с парченца изсушен карамфил и билки. Каталина я притисна към носа си. От лютивия мирис очите ѝ се насълзиха, когато надникна в затъмнената стая.
Артур беше проснат на леглото, нощницата му беше издърпана надолу за благоприличие, лицето му бе пламнало и зачервено от треската. Русата му коса беше потъмняла от пот, лицето — изпито и мършаво. Изглеждаше много по-стар от петнайсетте си години. Очите му бяха хлътнали дълбоко в лицето, кожата под тях беше покрита с кафяви петна.
— Съпругата ви е тук — каза му тихо докторът.
Очите на Артур потрепнаха и се отвориха, и тя видя как се присвиха, докато той се опитваше да се съсредоточи върху светлия вход и Каталина, застанала пред него, с побеляло от потрес лице.