— Любов моя — каза той. — Amo te12.
— Amo te — прошепна тя. — Казват, че не може да дойда по-близо.
— Не се приближавай — каза той, с едва доловим глас. — Обичам те.
— И аз те обичам! — Тя долови, че гласът ѝ бе напрегнат от напиращи сълзи. — Ще оздравееш ли?
Той поклати глава, твърде изтощен, за да говори.
— Артур! — изрече настойчиво тя. — Ще се оправиш ли?
Той отпусна шава върху горещата си възглавница, събирайки сили.
— Ще се опитам, любима. Ще се опитам с всички сили. За теб. За нас.
— Искаш ли нещо? — попита тя. — Нещо, което мога да ти донеса? — Тя се огледа наоколо. Не можеше да направи нищо за него. Не разполагаше с нищо, с което да му помогне. Ако беше довела със себе си мавърски лекар, ако родителите ѝ не бяха унищожили познанието на арабските университети, ако църквата бе позволила изучаването на медицина, вместо да нарече знанието „ерес“…
— Единственото, което искам, е да живея с теб — промълви той с едва доловим глас.
Тя издаде тихо ридание:
— И аз — с теб.
— Сега принцът трябва да си почине, а вие не бива да се задържате тук — докторът пристъпи напред.
— Моля ви, нека остана! — изплака тя полугласно. — Моля ви, позволете ми. Умолявам ви. Моля ви, позволете ми да бъда с него.
Лейди Маргарет обви ръка около талията ѝ и я дръпна назад.
— Ще дойдете отново, ако си тръгнете сега — обеща тя. — Принцът трябва да почива.
— Ще се върна — извика му Каталина и видя лекия жест на ръката му, с който ѝ показа, че я е чул. — Няма да те изоставя.
Каталина отиде в параклиса да се моли за Артур, но не можеше да изрича молитви. Можеше само да мисли за него, да си представя бялото му лице върху белите възглавници. Единственото, което можеше да прави, бе да чувства пулсирането на желанието си за него. Бяха женени само сто и четирийсет дни, бяха се любили страстно само деветдесет и четири нощи. Бяха си обещали, че ще имат цял живот заедно: тя не можеше да повярва, че сега е на колене, молейки се за живота му.
Това не може да се случва, той беше добре едва вчера. Това е някакъв ужасен сън, след миг ще се събудя и той ще ме целуне, и ще ми каже, че съм глупава. Никой не може да се разболее толкова бързо, никой не може за толкова кратко време да се превърне от силен и красив младеж в толкова безнадеждно болен човек. След миг ще се събудя. Не е възможно това да се случва. Не мога да се моля; но няма значение, че не мога да се моля, защото това не се случва наистина. Една молитва, изречена насън, не би означавала нищо. Една сънувана болест не значи нищо. Не съм суеверна езичница, за да се боя от сънища. След миг ще се събудя и ще се смеем на страховете ми.
Когато стана време за вечеря, тя се надигна, потопи пръст в светената вода, прекръсти се, и с все още мокро от водата чело се върна в покоите му, следвана плътно от доня Елвира.
Тълпите в коридорите пред покоите и приемната бяха по-гъсти от всякога — както мъже, така и жени, безмълвни, така сковани от скръб, че не можеха да изрекат и дума. Правеха път на принцесата, без да кажат дума освен прошепнати благословии. Каталина мина през тях, без да поглежда нито наляво, нито надясно, прекоси приемната, подмина масата с лекарствата, и пристъпи досами вратата на спалнята.
Стражът отстъпи настрани. Каталина почука леко на вратата и я бутна да се отвори.
Те се бяха надвесили над леглото му. Каталина го чу да кашля — плътна, мъчителна кашлица, сякаш в гърлото му бълбукаше вода.
— Madre de Dios13 — каза тя тихо. — Света Богородице, опази Артур.
Дочул шепота ѝ, докторът се обърна. Лицето му беше бледо.
— Дръпнете се назад! — възкликна той настойчиво. — Това е Потната болест.
Щом чу думите, от които се бе опасявала най-много, доня Елвира отстъпи назад и хвана роклята на Каталина, сякаш искаше да я издърпа от опасността.
— Пуснете ме! — изсъска Каталина и издърпа роклята си от ръцете на дуенята. — Няма да се приближавам, но трябва да говоря с него — каза тя овладяно.
Докторът долови решителността в гласа ѝ.
— Принцесо, той е прекалено слаб.
— Оставете ни — каза тя.
— Принцесо.
— Трябва да говоря с него. Това е въпрос, който засяга кралството.
Един бърз поглед към решителното ѝ лице му подсказа, че няма да приеме отказ. Той мина покрай нея с ниско сведена глава, последван от помощниците си. Принцесата направи лек жест с ръка и доня Елвира се оттегли. Каталина прекрачи прага и затвори вратата пред лицата им.