Когато отново излязох в градината, бях напрегната. Успокоих се, че Ферда ме чака до градинската порта, за да се сбогуваме. Гледаше ме с възхитен поглед, докато слизам по няколкото стъпала на стълбата. Когато застанахме един срещу друг, видях в неговите блестящи, големи черни очи собственото си отражение, крехкото си лице, уязвимостта си. Вътрешно потреперих за миг. Гледаше ме радостно, като че ли бях неизвестна, предстояща да бъде открита територия… Предадох се на мечтата, че от този миг той ще ме гледа все така и любовта ни ще ни пази от всякакви нещастия. Ще стане добър съпруг, пламенен любовник и баща на дъщеря ми. Вероятно затова изведнъж почувствах, че съм готова да тръгна след него и ако трябва, да изпитам болка.
Онази вечер закопнях за Ферда. На следващата сутрин се събудих в мрачна самота. Нощта утаи силната ми възбуда, но онзи луд копнеж остана с цялата си сила в мен.
4.
Гледам сега младата жена, която, съсипана от неочаквания стрес онази сутрин, плаче в леглото, някогашната Азра, себе си.
Защо плаче? Дали е разбрала, но този път още по-дълбоко, че човек се нуждае от повече от едно същество, за да стане завършена личност? Или защото след дълга пауза отново се е поддала на желанието да се отдаде и се е изплашила от това? Дали сълзите й са изблик на насъбраните обиди, на потиснатите копнежи или чувства, дали предусеща, че е на прага на нова грешка?
Седи на леглото в бялата си нощница със скръстени пред гърдите ръце и пламтящо лице, зашеметена от изпълнената с наслада тъпа болка между бедрата. С печата на целувката, останала на устните й от предишния ден, се беше поддала на истерията да пожелае един мъж. С настойчивостта на жена, която иска да получи желаното. В тялото й оживява дългоочаквано желание, в съзнанието й настъпва промяна. Разбира се, това не е само плътско желание, то е желание за любов.
Най-далечният бряг на желанието.
Струва й се, че всички очаквания и катастрофи дотогава са били само за да се подготви за Ферда. Няма значение, че се е залъгвала на безполезни места. Душата й вече не страда, тъй като тялото й е заякнало от малките и големи рани.
Ферда. Колко й харесва да повтаря името му. Иска да бъде галена, обичана, измъчвана в ръцете на този мъж, който ще отглежда дръвчета, градински растения, разноцветни цветя в градината, където някога тя береше ябълки. Изпитва странно вълнение, че земята на дядо й ще ги свърже навеки. Обмисля как при тези обстоятелства да се включи в мечтата на един непознат и да започне с него съвсем нов, пълен с любов живот.
Знае, че любовта е нещо, което изхабява и унищожава човека, но няма сили да стои далече от нея. Как можеше да устои на замайването от казаните между тях думички и да не се побърка от неповторимите очертания на това красиво тяло? Как можеше да се откаже от желанието тялото и душата му да й принадлежат изцяло!
Кога, кога ще бъде мой? Кой знае? Решена е да чака, дори да продължи дълго. Времето няма значение за този, който има големи очаквания. За този, който чака с надеждата да разперят криле заедно. Естествено, любовта не е постоянна величина, тя е пропаст, ще има хубави и лоши мигове, стремителни или бавни подхлъзвания, падания, издигания, но е готова на всякаква саможертва този път да продължи дълго. Бракът, подобно на гладенето, е принудителна работа, при която двама души трябва така да прилепнат, че да си паснат един към друг. Но пак е хубаво.
Фантазии. В спалнята — лудешка самозабрава. Сладко успокоение в споделянето на едно гнездо. Още едно дете. Дълги пътувания, които ще предприемат заедно. Разходки сред природата. Дребни домашни удоволствия. Сервирани маси и семейни фотографии с усмихнати лица. Чествания на годишнини с торти и цветя. Кухни, чинии, домати. Да остарееш ръка за ръка, очи в очи, с доверие, сплотеност, интимност, разбирателство и вярност.
Време е, трябва вече да прогони самотата, спотаена в отминалите дни. Избърсва сълзите си с краищата на нощницата. Гледа към другото легло в стаята; там спи порозовяло в съня си момиченце, заровило русата си коса във възглавницата. Мюге, най-важното същество, което оправдава живота й до този ден, най-важният опит, свързан с любовта.
С нейното име се връща към осемдесетте години.
В една градинска чайна на Златния рог. На една автобусна спирка под дъжда. В едно студентско общежитие близо до Султанахмет. В широките, кънтящи коридори на факултета. В полутъмните студентски столове, към които се слиза по тесни стъпала. В пълните с полиция или войници университетски дворове. В дните, в които всички спорове свършваха с отчаяно недоволство и отхвърляне.