Вълнувах се всеки път, когато се приближавах до него, главата ми се замайваше. Всъщност въобще не се отървах от това замайване. Сексуалността е дълбоко вътрешно усещане, което, разсъбличайки човека от външността му, го вижда по най-верния начин, но ако я няма, има оправдание да не придава значение на нищо друго, освен на собственото си очарование. Този недостатък имаше твърде голяма сила да унищожава. Бях сигурна, че с Ферда ще открия непознати, неизпитани досега страсти, но нямаше гаранция, че няма да страдам.
Когато изчезнеше и не вдигаше телефона, си съчинявах драми, пълни с жени, в които Ферда изпълняваше главната роля. Една вечер, когато се скарахме заради момичето на рецепцията в хотела, в който беше отседнал, ми заяви, че не тича след жените, че ненавижда лова на жени.
— Предпочиташ да те преследват?
— Ако ситуацията е подходяща, ги оставям да направят своя избор.
— Аз мисля, че се изживяваш като мачо.
— Грешка. Прекарвал съм нощта с жени, но след това ме обземаше голяма самота, дори е имало жени, заради които се срамувах.
Вярно, съмненията ми се пораждаха от това, че знаех за него твърде малко. Всъщност не исках и да зная. На този етап не можех да разреша никаква пречка, петно или каквато и да е сянка, които да застанат между нас.
Веднъж по средата на седмицата с Ферда отидохме в Истанбул. Под предлог, че остана работа и за следващия ден, вечерта ме заведе в дома си. Бях доволна, че провокационните ми думи по време на обяда са дали резултат. Като влизахме през вратата, ме погали, сякаш искаше да ме насърчи. Още с влизането ме прегърна, зарови лице в шията ми. Познах мириса на къщата. В ръцете му ме обхвана чувството, че от години живеем там.
Холът ми се видя по-широк, отколкото ми се стори първата вечер. Таванът беше по-висок, коридорът — по-дълъг. Поръчахме си вечеря по телефона. Беше весел. Апартаментът се оказа на баща му. Дал го на Ферда, когато бил студент. Попитах го за пианото в ъгъла на хола, не го бях забелязала първия път. Разказа, че като дете взимал уроци, имал известен талант, но след смъртта на майка си не могъл да продължи. Обичал музиката. В гимназията се увличал по китарата. После разбрал, че никой няма нужда от неговите песни, и ги зарязал.
— Колко малко неща за себе си ми разказа, Ферда!
— Защото нямам история, която заслужава да бъде разказана. Аз живея за момента.
— Миналото не те ли плаши?
— Не, но човек говори за миналото или за да се оплаче, или за да се излекува. Няма смисъл да се мъчиш да лекуваш нещо, което не може да се излекува.
— Толкова ли е лошо?
— Нито добро, нито лошо.
Стана и постави едно CD. По решителното му мълчание разбрах, че е приключил темата. Може би у него имаше рани от детството.
Розови стени на спалнята. Покривка на леглото в пясъчен цвят, бели чаршафи. Тиха, тъжна мелодия. Докато се събличаме един друг, е изненадващо срамежлив. Млад мъж, който се мъчи да изглежда опитен, твърд, нетърпелив, загрижен. Като неопитен пубертет. Между нас има преграда. Тялото му не се отпуска, напрегнат е, прекалено е чувствителен. Приближава се и се отдръпва. А аз съм открита, мека, търпелива. Мисля, че нищо от онова, което съм смятала дотогава за него, не е вярно. Той не е Аполон.
Ръцете му докосват гърдите ми, разхождат се по кръста ми. Не мога да разбера дали ме вижда, разбира ли, че това съм аз. Толкова е чужд. Сграбчвам го за раменете и го разтърсвам. Срещам очите му. Пада на колене и произнася името ми. Но леглото пак остава бездушно. Чувствам се победена, разочарована и на неправилното място.
После лежим с преплетени ръце. Ферда потъва в безгрижен сън. А аз съм прекалено влюбена, желаеща, възбудена и отнесена, за да заспя. В душата ми расте напрегнато съмнение, тъжна безнадеждност. Мисля си, че дори между влюбени е възможно да се срещне това, което се нарича несъвместимост на плътта, химията на телата е различна. Оставям на заден план, че Ферда е нетърпелив, неопитен, развълнуван или че по неизвестна за мен причина не може да се концентрира върху мен. Очаквах горещо, искрено, пълно отдаване в любовта, отпускане, което да успокои духа ми. И все пак мисля, че сме преодолели една бариера и бързо ще се научим да се любим, да се отдаваме.