След смъртта на дядо ние се преселихме от Бурса в Саянджак, настанихме се при баба, която беше останала самичка. Баща ми отвори адвокатска кантора в центъра на града. Бях на пет години. Баба ни отгледа.
Привлекателна блондинка, майка ми беше жена със самочувствие. Реагираше на най-незначителните думи на татко, на най-обикновените постъпки. Като че ли е можела да има друга съдба, но по нещастно стечение на обстоятелствата се е омъжила. Заради мъжа, на когото беше попаднала, беше осъдена непрекъснато и тревожно да тича между дома и болницата. Не обичаше домашната работа, оплакваше се, че не е родена за домакиня. Понякога къщата заприличваше на огромен корабен трюм. Изпод дивана се подаваха прашни играчки, измачкани детски дрешки, на кухненския плот се трупаха купища мръсни съдове.
Беше единствената дъщеря на богато семейство. В ранната й младост, когато семействата и обществото оказваха силен натиск върху младите момичета, е била възпитавана старателно да се пази от това, което би могло да й се случи заради красотата й. Не бяха предвидили да има професия, от нея очакваха, като завърши гимназия, да сключи подходящ брак. Но тя беше спечелила изпитите за един военен медицински колеж и се беше наложила да учи за медицинска сестра.
С баща ми се бяха срещнали във военната болница в Бурса. Щом я видял, младичкият офицер от запаса си наумил да се ожени за нея. Въпреки че много пъти получил отказ, не се отказал. Майка ми мечтаела да си намери някой по-добър. Най-малкото някой по-висок. На сватбените снимки тя гледа в обектива с леко пренебрежение. А баща ми се усмихва с невинна радост. Сложил папийонка, косата разделена отстрани на път, очите сияят зад очилата с тънки рамки. Позирали пред входната стълба на нашата къща. Избуялата през лятото трева в градината леко покрива краката им.
Аз бях влюбена в татко. Макар да беше малко по-нисък от мама, той беше привлекателен, фин човек. Брат ми Коркут, две години по-малък от мен, най-умният и талантлив сред нас, беше любимецът на мама. А Алие дълго време изглеждаше като сираче с бретон, паднал върху очите й, леко миришещо на бисквити от бакалията и на урина. Тя беше толкова слаба, че предизвикваше съжаление. После, на седемнайсет, изведнъж се превърна в привлекателно младо момиче. Една отегчена сестра с безжизнени очи и подигравателна усмивка на устните си като цвете.
След смъртта на Коркут, майка ми започваше изреченията си с: „Ако нещо се случи с мен“. Ако се случеше нещо с нея, трябваше да се грижа за Алие, да поема всичко, от време на време да посещавам гроба на Коркут и да пазя къщата.
Разказвам тези неща на Ферда.
На брега на езерото сме. Наскоро раззеленилите се тръстики се полюшват. В меката, розовееща светлина на вечерта светът изглежда кристален. Седим на маса в края на малкия кей.
Ферда за пръв път заговаря за брака си. Оженил се, без да му е много по сърце, за момиче, което познат на семейството видял, намерил го за подходящо и го запознал.
— Бащата на жена ми беше бизнес партньор на татко. А тя беше красиво момиче, може би заради това се подлъгах. Казах „да“, защото не посмях да откажа на баща ми — рискувах да се скараме.
— Кратко резюме.
— Тази женитба беше грешка. Продължи само една година, но ме охлади дори към самата думичка брак.
— Разочаровал си се, но аз познавам доста щастливи бракове. Зависи с кого си.
— Онова, което хората наричат брак, всъщност е принуждение да живееш с някого.
— Не преувеличавай. Никой никого не насилва да живее с някого, ако не иска.
— Не е толкова просто. И ти си го преживяла, спомни си.
— Аз бях изоставена заради кариерата му. Всичко стана много бързо. Ако имахме време, може би щяхме да постигнем хармония.
— Какво е хармонията? Безпомощно одобряване и отказ. Опитомяване и смиряване. Знаеш ли в какво е проблемът? Някой смята, че има неограниченото право да притежава някого…
Според Ферда това право стига дотам, двама души да си присвоят един на друг живота, свободата, най-съкровените чувства, скритите фантазии и мечти, да стигнат до крайност, търсейки си сметка, това право убива човека и го превръща в безполезна фигура.
— Това са стандартни коментари. Ако искаш да останеш привързан към човека, когото си избрал и си обикнал, ако го намираш за ценен, нормално е да се страхуваш да не го загубиш, нормално е да го ревнуваш.
— Страхът и ревността идват от липсата на самочувствие.
— Но любовта, Ферда, от физическа и духовна гледна точка е моногамен и доброволен договор.