— Но не мога да ти дам безкрайна свобода.
Сграбчва ръцете ми. Стиска китките ми в шепите си. И все пак в душата ми се таи страх, че това, което започва, ще свърши изведнъж.
— Не обичам сватбите. Нека всичко стане набързо, без шум и фанфари, може ли?
Покорно навежда главата си. В очите му има страст. Косата му като блестящ водопад се изсипва по гърба му.
Това е картината на онзи миг, запечатала се в паметта ми.
Подписването е в началото на февруари. Салонът е пълен с бели цветя. Не съм непорочна булка, но ми харесва, че белият цвят се асоциира с девствеността. Обличам тоалет в две части. Мюге, в бяла пелерина, държи ръката ми. Алие е унила, мъжът й не е поканен. За пръв път виждам Пелин, природената сестра на Ферда. Нисичка, мургава, дистанцирана, но сърдечна.
Ферда е напрегнат. Баща му и близначките били в чужбина, не можаха да дойдат. Леля ми ни слага венчалните халки. С тъжно вълнение оправя косата ми. Церемонията продължава десет минути. След подписването обядваме в ресторант. Цигулки свирят романтични мелодии. Гърмят бутилки с шампанско. Изпълнен с боязливо объркване, Ферда се опитва да се нагоди към обстановката.
Времето е студено. Когато излизаме навън, всичко около мен се върти. Целуват ме по бузите. Раменете ми нервно потръпват. Приличаме на влюбени, които току-що са се открили. Всички с изненада поглеждат към небето. Снежинки като конфети се сипят върху лицата ни, докато вървим хванати ръка за ръка към колата. Първият сняг за тази година.
Временно ще живеем в дома на Ферда. Моята къща трябва да се ремонтира. Той свиква с положението си на женен мъж по-бързо, отколкото съм очаквала. Взаимно внимание, неочаквани изненади и радости, малки екскурзии. Всъщност няма много неща, които са се променили. По-често се любехме. От време на време избухваха леки сръдни или неочаквано напрежение, но това бяха вълнения на всекидневието, които бързо отминаваха. После отново поемахме дъх, пак си принадлежахме един на друг.
Четири месеца след нашата женитба ме заведе в къщата на баща си в Истанбул. Единственото чувство, което остана у мен от онзи следобед, беше, че сме обезпокоили баща му и близначките.
Беше в началото на юни. С баща му и близначките привечер пихме чай в градината на внушителната вила, защитена от света с висока ограда. Дамите, чийто вид напомняше на жени от Далечния изток, изглеждаха все още красиви, млади, добре поддържани, но кой знае защо, надменни и антипатични. Едната, майката на Пелин, Невал, беше пълничка и изглежда, командваше положението. Освен това бяха еднакви. Спомням си, че си помислих колко е скучно.
Пронизващите черни очи на Хашим бей, който не приличаше на Ферда, беше по-нисък от него, мургав и пълен, ме огледаха и премериха; той сякаш веднага прозря бъдещето ни със сина му и реши, че не си заслужава да ме взима на сериозно. Очевидно беше очаквал от Ферда да продължи първия си брак. Макар и формален, той щеше да укрепи положението му и да му даде големи възможности. Нямаше нужда младата му жена да е много умна, а здравословният й проблем беше решим. Освен това не беше длъжен да й е верен, можеше да се забавлява на воля. Какво друго, освен мързел беше на 35 години да се затвориш в едно малко градче, да се занимаваш с оранжерийство и да се натикаш в ъгъла, женейки се за градската аптекарка?
Всичко това беше изразено с недвусмислени погледи, с интонацията на гласа му и с дразнеща студенина. Времето, което прекарах с онези хора, ми се стори безкрайно. Докато възрастният мъж ме гледаше дръзко, сякаш измерваше способността си да ме прелъсти, почувствах, че остарявам и се омърсявам. И го намразих.
— Според теб интересно ли е да притежаваш две жени едновременно? — попитах на връщане Ферда.
Мълча дълго, беше неспокоен, сякаш току-що беше разкрил някаква тайна.
— Може би твоето татенце иска да го обичат два пъти повече, да получава двойно препечено внимание.
— Не мисля, че е свързано с обичта и чувствата. Баща ми винаги е отказвал да попадне в любовен затвор.
— Добре де, какво е тогава?
— Откъде да знам. Ти защо правиш такива коментари? Според теб много ли е странно да живее с жена си и с балдъзата си?
— Но при баща ти не изглежда така.
— Баща ми винаги е готов да прегърне всички жени.
— Не отричай, че това те е впечатлявало.
— Не и в морално отношение. Но еротичните знаци на тази тройка ме нараняваха в ранната ми младост.
— Не мисля, че бих искала да видя отново баща ти.
— Ако не искаш, няма да го виждаш.
— Искам да виждам само теб — всеки миг, всеки час!
Наблюдавах с възторжени очи всяко действие на Ферда на масата, на улицата, под душа, в леглото. Обичах светлината, която излъчваше, миговете, в които изглеждаше уязвим, как отхапва ябълка и дори как маже масло върху филията. Докато го наблюдавах, се опитвах да анализирам и да разбера самата себе си. И осъзнавах каква лудост ме е обзела.