Втора част
„Няма нещастна любов:
Притежаваме само онова, което не ни принадлежи.
Няма щастлива любов:
Не притежаваме вече онова, които ни принадлежи.“
Маргьорит Юрсенар
8.
Не идеализирам миналото, хубаво беше по онова време.
Първите две години работихме до изнемога.
Ферда разшири бизнеса си, започна да изнася декоративни растения, а аз превърнах аптеката в най-представителната за нашия град.
Беше ни тясно да живеем с дъщеря ми в малката къща на Ферда. Първо ремонтирахме старата ми къща, която доста беше пострадала при поредното земетресение в залива, но оцеля.
Според Ферда направихме я удобна за живеене, като се постарахме да не нарушим оригиналността и атмосферата й.
Вълнението, с което заедно инвестирахме в бъдещето ни, стимулира нашата любов. Месеци наред се занимавахме с обзавеждането на новото ни гнездо. Често пътувахме до Истанбул, изпитвахме удоволствие заедно да избираме и да купуваме вещите за дома ни.
Едната от двете стаи на долния етаж присъединихме към хола. А другата голяма стая превърнахме в библиотека и кабинет. От входа се влизаше в обширно антре, което водеше към салона, кухнята и стълбата за горния етаж. Коридорът, който минаваше под стълбите, завършваше с баня и точно насреща й с малка стая за гладене, оттам можеше да се излезе в градината. На горния етаж имаше три спални, както и гардеробна с дрешник. А стаята за гости на таванския етаж гледаше към езерото.
Уморявахме се, но това беше сладка умора. Гордеехме се с къщата, която накрая успяхме да направим. Ферда беше доволен от оранжерията.
Но вече не бях сигурна, че иска да е независим от баща си. Използваше втория етаж от кантората му в Каракьой[4] за офис на новата си фирма Green Time. Казваше, че му плащал наем, но мисля, че сумата беше символична. Явно Хашим бей беше видял, че новите занимания на сина му имат бъдеще, и отново бе отворил обятия за него. А той самият се беше отдал на политиката. Беше сред основателите на нова консервативна партия. Постоянно обикаляше с нейния лидер.
Не ни интересуваше какво прави. Политическата обстановка в страната, споровете и нападките бяха досадни. Всички се тревожеха, че заради следващите една след друга икономически кризи стремително летим надолу. Докато у някои новата партия не будеше никакви надежди, у други предизвикваше интерес. Ферда смяташе, че баща му е влязъл в политиката, за да оправи собственото си бъдеще.
Мисля, че Ферда се издигаше в бизнеса с тайната подкрепа на баща си. Теглеше кредити, сключваше договори с оранжериите в Ялова[5], участваше в мащабни търгове за паркове и ландшафтен дизайн. Понякога го придружавах при пътуванията му в чужбина, но много малко време успявахме да бъдем заедно, тъй като той по цял ден препускаше насам-натам. Най-малко една седмица или десетина дни от месеца прекарвахме разделени. Бях се натоварила с всички грижи по къщата. Изпълнявах дори неговите задължения, тъй като той все закъсняваше. После спрях да го придружавам, тъй като ми беше трудно да оставям Мюге и аптеката.
Не съм сигурна кога започнах да усещам, че отношенията ни се променят, че постепенно се изолирам, а в живота ни се появи неопределена блудкавост, някаква липса, чието име не можех да назова. Когато беше в Саянджак, Ферда се прибираше вечер вкъщи, но в повечето случаи се затруднявахме да говорим за друго, освен за работата.
Започнах да изпитвам към него скрита обида. Измъчвах се, че когато отиде някъде, не ми се обажда, както и заради неговия егоцентризъм и безразличие. Нервираше ме, че се държи като господаря на дома. Дотогава не бях мислила, че въпроси от ежедневието, например да си вдигнеш чинията от масата или да изхвърлиш кофата с боклук, могат да бъдат важни за нас. Признавам, че отначало аз го привикнах към мързела, а после се опитвах да го превъзпитам. Но в онези дни изпитвах нужда да споделяме всичко, а не притежавах нищо, освен малки, незначителни козове. Понякога Ферда ме обвиняваше, че не знам какво искам, оплакваше се от нелогичните ми критики, но избягваше спора. Няма нужда, казваше в повечето случаи, няма нужда.
Бях любопитна дали има връзки с други жени, особено когато е в чужбина, но не се замислях сериозно, беше само любопитство, което не ме притесняваше. През първите няколко години вярвах, че ме обича. Защото бях пълна с доверие, с наивност.
От страх да не загубя мъжа си, правех всичко по силите си да стоя далече от ревността. Така успявах да победя първичните си страхове, избягвах да ровичкам като крадец какво става в главата, в мечтите и фантазиите му, в тайните на душевния му свят, докато той не поискаше сам да ги сподели. Бях му обещала, щях да удържа думата си.