Когато забременях, Ферда отначало се зарадва. Едно дете щеше да внесе промяна и вълнение в любовта ни, която бележеше спад, а също и в инертния ни, досаден живот и ако не друго, поне щяхме да имаме цел да се възродим.
Бебето ми щеше да расте в мен като кълбо от светлина, с неговото присъствие на душата ми щеше да олекне.
После размисли, отметна се. Не знам как стана, какво или кой се намеси, но той се отдръпна от мен. Може би не искаше да стане баща, за да не се откъсне от предишния си живот. Или знаеше, че бракът ни ще приключи, внезапно го беше проумял. Отхвърли детето. Между нас не трябваше да има такава връзка. От страх, че ще омекне, отвръщаше лице от мен, погледът му се втвърди. После категорично заяви, че не иска да става баща, че трябва да го махна.
Една седмица не разговаряхме.
Беше третото ни лято. Не падна капка дъжд, лятото нямаше край, не свършваше, а нощем звуците на насекомите стържеха в ушите ми. Една нощ влязох в кабинета, в седалището му. Работеше на компютъра.
— Защо носиш тези работи вкъщи, остави другите да ги свършат. Имаш толкова служители.
— Не се бъркай в работата ми, Азра, какво има?
— Искам да родя това дете. Ти защо не го искаш, кажи ми поне една смислена причина.
— Не съм готов да стана баща, това е всичко. Ти трябва да бъдеш разумна. Роди Мюге въпреки несъгласието на мъжа си и какво се получи?
Изненадах се от неговата язвителност и се ядосах.
— Какво искаш от Мюге, добре, че я родих! — извиках.
— Виж, не искам, мен ме няма, ясно ли е.
Погледнах крещящата му уста и се стъписах. Не исках нищо друго, освен да го прегърна, обичах го. А беше срамно да го обичам, след като знаех, че той не обича мен и моето дете, собственото си дете дори не обича и няма да обикне.
— Моля те, помисли още веднъж. Да имаш дете, е много хубаво…
— Аз не обичам децата, не знаеш ли? Да си дете, е страшно! За последен път ти казвам, че ако чуя детски плач в този дом, ще избягам.
— Махай се, върви си, иначе някой ден ще те убия.
— Луда жена.
Прекъсването на бременността ми беше повратна точка в нашата връзка. По-късно имаше моменти, когато мислех, че не съм била достатъчно убедителна, за да му обясня колко много исках детето. Но всъщност важното беше, че значително по-късно разбрах, че Ферда е имал поразителна сила върху мен. Тази сила беше в повечето случаи безмълвна, не предявяваше към мен претенции какво да правя, каква да бъда. При повечето случаи, когато изглеждаше, че зависи от моята воля, ме направляваше някакво неопределено чувство на чиста негативност, което рикошираше в мен от него.
Видимо бях свободна, но прекалената обич, която изпитвах към съпруга си, сякаш ме спъваше. Макар и тайно, бях смазана от чувството за дълг, което сама си бях стоварила. Никога не успях да бъда сигурна, че съм направила правилния избор, за да доставя удоволствие на Ферда, постоянно се оказвах беззащитна пред него. От друга страна обаче, да живееш в очакване на неговите желания, да бъдеш избрана за неговото щастие и спокойствие, си имаше и позитивна страна. Подхранваше егото ми, помагаше ми да забравя разочарованията си.
9.
Нощ. Мъждива, гола електрическа крушка се люлее над главата ми. Килията спи. Пиша на масата за чай до стената. Опитвам се да изброя нещастията, които следваха едно след друго, километричните камъни по пътя, довлякъл ме до тази килия, разхождам се по коварните, заплетени пътища на спомена. Паметта ми постепенно се прояснява. Вече по-ясно и с подробности виждам началото на събитията, в които попаднах.
Откакто леля Нуран ми предаде поздрава й, Алие е все в главата ми. Ако тя не беше влязла между нас, щеше ли животът ни да бъде по-различен? Ако се отърва, може би ще се изправя лице в лице с нея. Защото има неща, които искам да я попитам и да науча. Да, вече мога да се видя с нея, искам да я видя. Тя трябва да ми разкаже какво стана през онази година и половина. Трябва да каже какво търсеше. Разбира се, ако разкаже, без да лъже.
Бунтувам се, че тя заема толкова много място в живота ми, че толкова много ми навреди. Какво й направих аз? Как стигнахме дотук? По душа тя беше скитница, лекомислена. Беше непокорна, не се спираше пред нищо. Следваше несъзнателно интуицията си.
След като едва завърши гимназия, прекарваше времето си в краткотрайни флиртове. В града започнаха да говорят, че имала връзка с млад зъболекар, който работеше в държавната болница. Когато мама я попита, тя отрече. Заблъска вратите. Добре, че не след дълго зъболекарят замина за Бурса и приключението свърши.