Когато се разделих с Демир, замразих следването си и се върнах в Саянджак, не се разтревожи, че бях изоставена с бебе на ръце. Дори когато казваше, че ми съчувства, в гласа й имаше задоволство, удовлетворение. По онова време ходеше с Шевки. Този красив, празнословен, отракан и представителен млад мъж й беше взел акъла. Не го харесахме, но тя не слушаше. Бунтове, сълзи, заплахи! Ожениха се. Шевки си намери работа във фабрика за газирани напитки в Бурса, настаниха се в жилище в една от крайните махали.
Когато след месеци отидох в дома им, бях потресена. Във въздуха летяха облаци прах. Алие се опитваше да нахрани с натопени в чай бисквити бебето си, което непрекъснато плачеше. По нея се виждаха петна от повръщано. Косата й беше сплъстена, ръцете напукани. Оплакваше се, че мъжът й е безделник, изневерява й и не се грижи за дома им. Не й разрешавал сама да излиза навън, бъркал й се за дрехите, за прическата. А Шевки казваше, че тя не готвела и не чистела, не била домакиня, обличала се прекалено разголено. И двамата се бяха заинатили.
С този инат денонощно и яростно се любеха на леглото, на земята, сред мръсни чаршафи и прахоляк, захванали се за единствената безотказна връзка помежду им. Диаметрална противоположност и перфектна хармония.
След около една година Алие срещна отново зъболекаря с бебешкото лице. А петнайсет дни по-късно напусна мъжа си и бебето и заживя със Сюмер. Шевки, след като три месеца обикалял баровете, една нощ с полиция нахлул в дома на зъболекаря и веднага се разведе. Опитах се да я убедя да се върне в Саянджак, но тогава тя каза, че е щастлива и скоро ще се омъжи за Сюмер.
Една вечер Шевки се обади по телефона.
— Изгоних с полиция Алие от къщи, да знаете.
И затвори телефона. На следващата сутрин Алие пристигна в Саянджак. Беше слънчево мартенско утро. Още имаше сняг. Ледените висулки по покривите се топяха. Седнахме в кухнята, пихме чай, разказа какво се е случило.
Една мишка влязла в апартамента на зъболекаря, който бил на приземния етаж, от страх младият мъж скочил на дивана и започнал да пищи. Алие грабнала една лопата и убила мишката, но изведнъж охладняла към него. Тъй като преждевременно се изпразвал, никога не изпитала оргазъм с него, все й било мъчно за Шевки.
Като се обадила на Шевки, той пристигнал тичешком, отвел я вкъщи и три дни и три нощи се любили непрекъснато, за да задоволят страстта си. След това една вечер, докато Алие приготвяла чорба в кухнята, онзи простак повикал полицията! Оплакал се, че жената, с която се е развел, не си отива от къщи и го безпокои. Алие прекарала нощта в полицията и след това се качила на първия влак.
Докато разказваше тази ужасна история, се почувствах унизена, сякаш бях попаднала в махленска кавга. Историята й беше толкова отвратителна, че дори не можех да издържам фалцета в гласа й.
Когато поднових следването си във факултета, остана една година при мен и мама в Истанбул. После Шевки отново се извини, закле се и я отведе. Майка ми продаде дюкяна на пазара, даде им парите, отвориха магазинче за хранителни стоки, но за да накаже Алие, Шевки не се ожени отново за нея. Докато не съм сигурен в теб, няма да имаме официална връзка!
Три години по-късно, по времето, когато ние с Ферда преживявахме първите си раздели, отношенията им отново се влошиха. Алие ме търсеше често, оплакваше ми се в колко трудно положение се намира. Нямах нито желание, нито сила да се занимавам с нея. Слушах безспирните й оплаквания в телефонната слушалка, казвах няколко успокоителни изречения и се връщах в собствения си свят.
С близките ми се държах страхливо. Бях убедена, че ако им се противопоставя, ще загубя много. Затова понякога отстъпвах.
Така карах и с Ферда. Назад, все назад. На петата година от запознанството ни и четвъртата година от брака ни, и умът ми, и всекидневието ми все повече посивяваха. Макар да виждах, че не си подхождаме, се самозалъгвах, че сме щастливи. Защото се страхувах, че ще прекарам сама остатъка от живота си. Изворът на страстта ми бях аз самата, моята щедрост. За Ферда бях временно убежище, място, където да избяга. Беше се сближил с мен и се беше съгласил да си изградя една романтична любовна история, толкова.
Сексът ни се разреди, беше станал схематичен. По-рано, щом легнех с него, ме обхващаше вълнение, а преминавайки границите, се отпусках в безкрайното море на забравата. Но сега вече всичко ставаше в една неприятна трезвост. По-трудно се възбуждах, понякога се стягах и оставах така, вцепенявах се в прегръдката му и го молех за извинение. Всъщност тези отрицателни емоции бяха и от двете страни. Огънят ни угасваше. Не се оставяхме на течението, правехме си малки сметки. Например аз се опитвах да си припомня страстта ми в любенето от първите ни дни, но не успявах. Мислех си дали коремът ми е напълнял, ставаше ми неприятно от прекаленото потене на Ферда, понякога се дразнех от светлината, от топлината или от някаква пъпчица и се отдръпвах. Той правеше всичко по силите си, но нещо, и аз не знаех какво, си беше отишло от нас. Сърдечността, доверието, може би. Каквото и да правехме, не се получаваше нещо повече от силно боричкане.