Подобни неадекватни, банални, преувеличени думи бях чувала многократно от него. Бях ставала свидетел на моментите, в които волята му се разколебаваше, на жалките усилия, които полагаше, за да наложи егоизма си.
Да, но какво щеше да стане сега, какво щях да правя аз?
За момент си представих, че ще прекарам живота си без него. Почувствах се в опасност. Още не се бях научила да се крия в миша дупка, да се свивам по ъглите. Ако се разведем, и двамата щяхме да бъдем съсипани.
В онази нощ не можах да заспя. На разсъмване станах и излязох на терасата. Зазоряваше се. Градината ме следеше със здраво стисната уста и мъдра осанка. Отнякъде се чуваше крякане на жаби и чуруликане на ранобудни птици. Още сънена, наметнала на раменете си неговата стара, попила миризмата на тялото му карирана риза, гледах започващия ден, моя нов свят без Ферда. Времето сякаш беше спряло.
Човек не може да обича достатъчно, без да се обрече на самота с отворен край, без да изпитва страх и съмнения. Любовта беше много по-неразбираемо, много по-голямо нещо от побраното в думите.
Няколко дни не отидох в аптеката. Чувствах се опустошена, изхвърлена на боклука. Вечер седях и се опитвах да открия какво точно го привличаше в интернет. Убивах си времето в най-вулгарните сайтове, стъписвах се, когато виждах бездушието и отчуждението в отношенията.
Съвкупления до лудост, случайни съвкупления.
Виртуален оргазъм на мъже, на жени. Да се съвкупяваме като хлебарки, които щъкат насам-натам в тъмното и се разбягват, щом светне. Лакомо да поглъщаш всичко и да се тъпчеш още и още.
10.
Една вечер Ферда се обади по телефона. Получила ли съм писмото му? Какво мисля за развода?
Усетих, че иска да се върне. Дори в моментите, когато ме гледаше с превъзходство и се отнасяше жестоко с мен, можех да усетя в гласа му нерешителността, молещия тон.
— Постъпи както желаеш — казах безстрастно.
— Не трябваше да става така.
— Щом искаш да бъдеш свободен, не мога да ти преча. Аз също имам нужда от свобода.
За миг ме обзе чувството, че говоря с някой, който е останал в миналото. Бях резервирана и спокойна. Говорех откровено. Каквото ще става, да става!
— И двамата не можем да бъдем свободни, докато сме живи, Азра.
— Какво означава това?
— Значи, че без теб животът е като гозба без сол.
Какво? Може би и той имаше нужда от вериги. Като няма забрани, свободата му не е нищо друго, освен слободия.
— Преувеличихме случилото се, Азра. Размислих, аз също имам вина за случая.
— Ееее, добре поне…
— Извинявай. Да се срещнем ли утре вечер и да поговорим?
Неспособността да скъсаш. Не го попитах колко е искрен. Но дори извинението му все пак беше важна стъпка.
Срещнахме се. Още веднъж и с все същите думи и клишета говорихме за верността. Към какви измамни желания води човека фанатичното обсебване. Че верността може да бъде само спонтанна, инстинктивна. Увери ме, че никога не ми е изневерявал. Сексът на екрана бил само за забавление. Но щом това обстоятелство ме тревожи, ще се откаже. Тази работа била излязла извън релсите.
— Така разду нещата, че изпаднах в ужас. Какво толкова съм направил, с какво съм ти навредил?
— Моля те, Ферда, виртуалният секс може да бъде избор за простите, за елементарните хора, които нямат друга възможност, но за теб това е простащина.
— Кое е простащина? Ти си нормално апетитна жена, но се плашиш до смърт да излезеш извън рамките.
— Моля те! Не искам да обсъждам тази тема. Много добре знам какво означава простащина.
— Виж, идват нов тип хора, нов свят. Добър ли ще е, лош ли, не знаем, но в бъдеще и любовта, и сексът ще се променят. Хората ще търсят различни средства за задоволяване. Натам вървим.
— Аз не съм консервативна. Защитавам това, което е човешко и дълбоко, а не машините.
— От твоята гледна точка си права…
Много повече двойки, отколкото се предполагаше, изпитваха подобни проблеми. Ние бяхме зрели хора. Макар от време на време да ставаха аварии, бяхме привикнали един с друг. Всъщност нямахме проблем, който да не можем да преодолеем. Трябваше да се задоволяваме с това, което имахме, да се държим добре един с друг, да полагаме усилия и да ремонтираме това, което се е поизносило в семейната ни връзка.
— Да не станем като Алие и Шевки… Върви си, ела, върви си, ела…
— Виж, недостатъците са у мен. Но и ти се откажи да се правиш на домакиня. Азра, ти не си такава. От такива жени ми настръхва косата…
Разговорът ни беше като ден, който е започнал със студ, а след това се е затоплил. Дори му се извиних за счупения лаптоп.