Върнахме се вкъщи, любихме се грубо, по-точно, без да влагаме чувства. Очевидно бяхме отчаяни, много неща бяха потрошени. Сдобряването ни нямаше да послужи за нищо, просто отлагаше неизбежния край.
Дори сега, когато видя в неделните притурки на вестниците предложенията за щастлива женитба, изпадам в ужас. Кой ги измисля? Кому служат тези моралистични клишета, глупави формули, упражнения за загряване на охладнелите тела, стандартни препоръки за освежаване, в които въобще не се споменаваше за противоречието между желанието и обвързването у един и същи човек?
Две седмици по-късно ентусиазмът на Ферда от завръщането му вкъщи ерозира. Радостта от помирението угасна, старото ни положение и скука се върнаха.
Една вечер по телефона се обади Алие. Плачеше. Бяха скъсали с Шевки, животът й бил в опасност. Нямаше къде другаде да отиде, да се подслони. Може ли да дойде и да остане известно време при вас?
— Ела, разбира се, нали пак ще се сдобрите.
След телефонния разговор с нея се почувствах изморена и останах седнала на края на дивана с ръце между коленете. Не бях сигурна, че ще имам достатъчно търпение и съчувствие да я издържа.
— Какво ще кажеш, Ферда, какво да правим?
— Ти реши. Ако дойде без детето, за мен няма проблем. Мисля, че няма да остане дълго. Оня тип няма да я остави.
— Според мен тази история свърши. Не може да продължават още дълго слепешката да се карат и сдобряват. Алие може да ни се натресе на главата. Няма работа, без пари е. Откровено казано, не знам какво да правя.
— Тя ти е сестра, не можеш да я изхвърлиш на улицата. Нека да дойде и да остане известно време при нас. После ще видим, според ситуацията…
Беше началото на есента. Бяха минали четири месеца, откакто решихме да продължим брака си с взаимни отстъпки. Нищо не се беше променило в отношенията ни с Ферда, не можахме да възстановим изгубеното, но живеехме без кавги и гюрултии.
Не бях се отърсила от съмненията, че ми изневерява, когато му се удаде възможност, но не му обръщах внимание. Знаех, че това са преходни флиртове, редки връзки за една нощ. Не ми беше останал друг избор, освен да превърна връзката ни в спокойно, надеждно приятелство. Помислих си, че в тази обстановка Алие ще внесе вкъщи нова атмосфера. Да повикат при себе си някого от семейството, беше начин, до който прибягваха доста семейни двойки с проблеми, за да отложат поне малко решаването им.
Сестра ми пристигна толкова боязлива, наплашена и съсипана, че надеждата ми веднага се изпари. Съжалих, че не се бях интересувала от нея. Говореше с колебливи, объркани думи, протягаше напред глава, сякаш не виждаше добре, и ме гледаше в лицето, присвивайки очи. Изглеждаше грохнала, безпомощна, откъсната от света. Беше отслабнала, пушеше непрекъснато, кашляше.
Дадохме й голямата таванска стая, която в детските ни години беше моя. Обичаше тази стая с красив изглед. Като дете ревнуваше, че е моя. Беше влязла тайно, беше прочела дневника ми, беше издала на мама първата ми любов. Заведох Алие на лекар. Нямаше нищо сериозно, трябваше да си почине и да се съвземе.
Според нея Шевки имал връзка с една вдовица. Искал да се ожени за нея и да заживее спокойно с една скромна жена. Какви ли мъки не причинил на Алие, само и само да напусне къщата.
Сестра ми бързо се възстанови. Казваше, че е изхвърлила Шевки от живота си и си е отдъхнала. Нямаше други притеснения, освен за детето, което беше оставила при баща му.
Ферда изглеждаше доволен от присъствието й. Изпитваше удоволствие от безгрижието на Алие, която с оздравяването си се разхубавяваше и галеше погледа, от движението и оживлението в къщата. Беше увеличил семейството си, без да полага никакви грижи. Вярваше, че тази семейна картина ще ме успокои, ще ме отърве от самотата, фобиите и страховете ми. Тоест, прехвърляше ме на дъщеря ми и сестра ми. Те щяха да ме развличат, а той оставаше свободен.
Разбрах, че проблемът с Алие лесно няма да се реши. Въобще не мислех да живея със сестра си. След като се съвземеше, трябваше да се погрижи за себе си. Съществуваше, естествено, вероятността Шевки да я повика обратно и нашата тичешком да си тръгне. Ако това не станеше, щях да й помогна да устрои живота си, защото нямах намерение да поемам отговорност и за нея.
Шевки обаче не я потърси, напротив, без да губи време, сключи религиозен брак с вдовицата и заживяха заедно. Вероятно, за да провокира Алие. Без да го показва, Алие известно време изчака Шевки. После загуби надежда.
Настроението й беше добро. След два месеца още стоеше извън съвместния живот в къщата, държеше се като гостенка. Беше размъкната, незаинтересована. Като че ли тук беше хотел, беше неспособна дори да държи стаята си прибрана. Шенгюл идваше през ден и почистваше, но готвенето оставаше главно за мен. Вечер набързо се мушвах в кухнята, но нея я мързеше дори да сложи масата или да направи салата. До времето за вечеря стоеше горе, почиваше, спеше, а като наближеше да си дойде Ферда, слизаше долу с походката на кралица.