Въпреки че имаше телевизор в стаята си, цяла вечер седеше в хола, мъчеше се да ни включи към блудкавите си теми. Не харесваше музиката, която слушахме, с часове разговаряше по телефона. Беше станала идол за Мюге, бяха много близки. Страхувах се, че Алие ще бъде лош пример за нея. Дъщеря ми, която беше на крачка от младостта, беше на път да попадне в капана на ранните флиртове, увлечението по сергиите, пристрастеността към интернет и модните издания.
След третия месец започнах да се задушавам. Не можех да говоря с нея, страхувах се да не я обидя, но се ядосвах. Нетърпеливите й погледи бяха така обезпокояващи, че седях до нея като на тръни. Притесняваше ме и приветливото отношение, което Ферда демонстрираше спрямо Алие, макар че по-рано не можеше да понася дори присъствието на Мюге вкъщи. Държеше се така, сякаш няма никакво отношение към гостенката у дома, но проблемите ни оставаха висящи, нямаше напредък.
В Деня на влюбените отидохме с Ферда в рибния ресторант. Времето беше хладно, седнахме вътре, край прозорците. Гледахме водата, червенееща от залеза на слънцето, вързаните за дървения пристан лодки, момичетата, които се разхождаха по алеите, влюбените, които весело се хранеха. Постепенно бяхме започнали да говорим все по-рядко. Всъщност разликата между мълчанието и говоренето ни беше малка. В повечето случаи бърборехме за случайни, обикновени, маловажни неща.
Тази вечер аз наруших мълчанието.
— Омръзна ми от Алие. А и историята с Шевки свърши. Какво ще правим?
— Говори с нея. Може да работи в аптеката или в оранжерията.
— Моля ти се! Не бих я издържала цял ден в аптеката! Може би в оранжерията… Ще ти върши ли работа?
— Ще се оправим, да отговаря на телефоните, да продаде две саксии, все е нещо.
— Ще й намерим и една малка къща… Да, добра идея, но да видим тя какво ще каже.
— Иска да работи в оранжерията — каза Ферда.
Значи бяха разговаряли. А защо аз не знаех?
Настойчиво впих поглед в очите на Ферда. Но той отклони погледа си настрани, а после, когато отново ме погледна, предпазливо се усмихна, рязко остави вилицата в чинията си и леко въздъхна.
— Пак ли сгреших? — каза, като отчаяно облегна гърба си на стола.
— Виновен ли се чувстваш?
— Постоянно събуждаш чувството на вина у мен.
В гласа му долових неприкрит упрек.
— От теб не искам много неща, Ферда. Достатъчно е да не ме гледаш по този начин!
— Че какво му е на моя поглед?
— Преди не ме гледаше по този начин.
Липсваха ми онези негови зовящи, завладяващи очи.
— Преди, преди! След толкова години… това ми се струва изкуствено.
— Защото ти вече не ме обичаш.
— Моля те, не се бъркай поне в моя начин на обичане, остави ме, става ли?
Насочвахме се към опасни области.
— Не е удобно да спорим точно на такъв ден — казах аз.
— Какво, какъв ден?
— Днес е Денят на влюбените, забрави ли?
— Ааа — засмя се. Като че за миг ме погледна приветливо. — Виж, купих ти нещо. Ти обичаш такива неща.
Извади от джоба си кутийка с пръстен. Отворих я и поставих пръстена на безименния си пръст. Протегнах ръка и му го показах.
— Отива ти — вежливо се усмихна той.
— Много е красив.
— Като го носиш, ще си спомняш за мен и за тази вечер…
Шум на вилици и лъжици, силна музика. На масата аромат на свещ. Паника.
— Какво искаш да кажеш? — попитах рязко аз.
— Не знам. Казах го ей така. Моля те, не прави погрешни изводи от всяка моя дума! Какво ти стана? Не си ли щастлива в този момент?
Момент, в който чувстваш човека, когото обичаш, чужд. Момент, в който внезапно и категорично осъзнаваш, че нищо не върви както трябва. Момент, в който разбираш, че всичко е свършило.
Въпросът коя съм аз, вече няма значение. Трябваше да попитам какво съм аз.
В началото на февруари Алие започна работа в оранжерията. Отговаряше на телефоните, занимаваше се с продажбите и поръчките, тичаше за всичко. Изглежда, изпитваше удоволствие от работата, може би се освобождаваше от болката, че през целия си живот не е успяла да постигне нищо и беше стояла в сянка. Самочувствието й нарасна, оживи се. Беше сезонът на обновяването на градините. За кратко време спечели симпатиите на всички, които посещаваха оранжерията, стана верен помощник на Ферда, напълно се настани в нашата къща.