Всяка сутрин двамата излизаха заедно от къщи, бяха в оранжерията през целия ден плътно един до друг. Те се виждаха един друг повече, отколкото аз тях.
Лъжа е представата, че са необходими двама души, за да се чувства човек завършен и да живее в хармония. Каквото и да става, идва ден, в който изниква трети. Някой, който неочаквано ще разруши така нареченото единство. Третият човек е повод, ускорение, възникнало от разхлабената ос. Опит на човека да си възвърне самоличността, която е започнал да губи, чрез вълнението, предизвикано от нов, привлекателен стимул. Един опит за летене на сляпо, за да преодолее досадата и разочарованието, за да прибави цвят в безсмислената празнота на живота.
Едно време смятах подобни мисли за неуместни. После видях, че са верни. Вече знам, че гланцираната повърхност на нашата любов се беше пропукала много преди Алие. С нейното идване пукнатината се увеличи и счупи чинията. Алие не беше средството, причината, беше резултатът. Онези неща, които се долавяха, но не се говореше за тях, се чуха благодарение на нейното присъствие. По категоричен начин излезе наяве нашето безпокойство.
Много скоро усетих опасността. Бях нащрек. Понякога се карах на Алие, че поставя чиниите на масата, като че ли ги хвърля, че оставя дори дрехите си за гладене на жената, която идваше да помага за домакинството, че до късни нощи гледа телевизионни сериали и сутрин не слиза навреме за закуска, че оставяше космите си във ваната. В такива моменти Алие се объркваше и паникьосваше, мъчеше се да не остане по-долу, примигваше с клепачи и крещеше злобно, оправдавайки се с душевното си състояние.
Беше семестриалната ваканция. Ферда каза, че любимата му балдъза страда, притисна Шевки, накара го да се съгласи и изпрати кола, за да доведе в Саянджак Мурат, сина на Алие. Ръката му стигаше навсякъде, имаше сила за всичко, с изключение на мен!
В една снежна неделна утрин всички заедно отидохме в оранжерията. Печката в къщичката бумтеше, след като изпихме чая си сред аромата на ябълковите дървета, които пращяха в печката, прекарахме останалото време навън. Мюге и Мурат направиха снежен човек, пързаляха се с шейна.
Сега отново преживявам този ден.
Връщам се към момента, когато, замервайки се със снежни топки, в изблик на енергия Мурат се блъсна в лакътя на Ферда и от носа му потече кръв. Виждам книжната кърпичка бързо да почервенява и кръвта, която капе върху снега.
Все още е съвсем жива в паметта ми онази снежна, ледена утрин, в която за пръв път забелязах, че Ферда съчувствено и страстно гали ръката на Алие.
В този миг осъзнах още веднъж с горчивина, че любовта ни е свършила.
Всеки път, когато се връщам към този спомен, започвам да треперя. Задъхвам се, сякаш се изкачвам по стръмнина.
Не искам нищо от преживяното!
Ръцете ми треперят. Тази вечер няма да пиша повече.
11.
В деня, в който забелязах, че между мъжа ми и сестра ми има нещо тайно, разбрах, че месеци наред съм занимавала съзнанието си с незначителни неща.
Как стана така, че не бях усетила?
При такива ситуации човек не може да разпознае същински важното, но тези неща, както и да е, излизат от вакуума, в който се намират, полека се разпростират и в последната фаза стават понятни.
Много се насилвах да повярвам, че съм се излъгала.
Виждах, че са си загубили ума един по друг, виждах усмивките, които си разменяха, виждах интереса им, пълен с привличане. Въпреки че нямаха ясна причина да ме мразят, между тях постепенно се раждаше съюз.
Все пак съмненията ми ми се струваха безпочвени и грозни. Ако се коментира негативно топлотата, която нормално се проявява между роднини, състрадателността на един зет с добро сърце към балдъзата му, изпаднала в трудно положение, можеше да се стигне до нежелани последици. Моята загриженост бе, че реакцията ми можеше да бъде сметната за абсурдна проява на крайна ревност. И което е по-важно — едно случайно огласено обвинение можеше да предизвика реализиране на нещо, което дотогава не се е случило.
Нямаше нужда да се дърпа дяволът за опашката.
— Въздържай се от прекалено сближаване с Алие — казах една вечер на Ферда.
— Това пък откъде го измисли сега — скочи веднага той. Приготвяхме се да си лягаме, така си остана с пижамата в ръце. — Какво става пак?
— Ако не я държим под контрол, с глезотиите си може да се качи на главите ни.
— Господи, но момичето нищо не прави.
Въпреки това предупреждението ми оказа ефект. В следващите дни Ферда наложи дистанция между себе си и Алие и аз се зарадвах на усилията му да възвърне сериозността си, която като че ли бе изгубил.