Бях преувеличила. Нима не знаех, че Ферда намира сестра ми за посредствена? Не изпитваше ли през последните месеци известен дискомфорт заради нея? Не казваше ли, че трябва да й намерим едно малко жилище и да й помогнем да си уреди живота? Спомням си, че след това не бях сигурна дали е искрен. Може би затова не им обърнах достатъчно внимание. При това по едно време твърдеше, че изхвърлянето на Алие от огромната къща, в която се е родила и израснала, ще бъде жестока, срамна постъпка.
Когато усети моите съмнения, Алис се направи на обидена и започна да говори, че в градчето много й е омръзнало, че иска да се пресели в Истанбул, да си намери работа в някой театър и да даде нова насока на живота си. Не беше ли възможно временно да остане в апартамента на Ферда в Каламъш? Каква дързост!
Съзнаваше, естествено, че мечтае за невъзможни неща, и тъй като Ферда не казваше нито дума, не й оставаше нищо друго, освен да повдига въпроса от време на време. Нямаше нито артистичен талант, нито сценичен опит, не познаваше влиятелни хора в тези среди. По времето, когато следвах и живеехме заедно в Истанбул, една година беше посещавала театрални курсове, колкото да се намира на работа, това беше всичко. В крайна сметка, както и при други ангажименти, които започваше със старание, не постигна успех и на всичкото отгоре загази с едно момче. Не предприех нищо, за да я насърча в новата й мечта, защото бях сигурна, че ще се върне още по-изтощена и изтерзана отпреди.
Ядосвах се и я съжалявах едновременно. Беше станала на трийсет години, но не можеше да поеме отговорността за собствения си живот и да стои без чужда помощ и подкрепа на краката си.
Мислех си за нейната красота. Фигурата й беше хубава, движенията леки, погледите кокетни. Беше привлекателна, но у нея липсваше дълбочина. Тя нямаше нищо друго, освен дивия мирис на жизнеността, който контрастираше с чувството за закрила, което будеше.
Бях изненадана, когато установих една напълно непозната за мен нейна страна — умението й мило, но строго да нарежда на работниците в оранжерията, компетентно, възпитано и разумно да разговаря с клиентите. Без съмнение, тази амбиция не беше свързана само с работата й. Включваше и завладяването на привлекателния шеф. Напразно усилие. Възможно ли беше една невежа, превзета жена като нея да изглежда привлекателна и красива за един изряден мъж? Какво щеше да намери у нея Ферда?
Внимателно я наблюдавах. Постепенно започнах да намирам за все по-тревожни нереализираните й способности, целия й негативен опит и униженията от миналото до днес, потиснатите й копнежи, примесената с тайна омраза страст за отмъщение. Защото това бяха неща, с нито едно, от които не можеше да се излезе на глава.
Без да искам, станах по-упорита, по-нетърпима към нея. Би ли излязла от стаята, моля. Бързо изчисти този фасул. Защо не оставиш мръсното си бельо в собствения си кош? Не съм пазач на чантата ти, където си я захвърлила, там ще е!
— Виж, какичко, кажи откровено, ако ти преча, разбра ли? Не съм ти нито дете, нито прислужница, престани да ме хокаш!
— И аз не съм ти прислужница! Ти си безотговорна, така и не можа да пораснеш, Алие.
— Ти си незряла, непрекъснато ми се правиш на голямата сестра.
— За бога, престани да говориш глупости. Уморена съм.
— Аз съм ви в тежест, безпокоя ви. В такъв случай ще си ходя.
— Къде ще отидеш?
— Няма значение, батко, ще ме заведеш ли сутринта на автогарата?
— Дами! Елате на себе си!
— Но, батко, виж…
— Азра, моля те.
Всички заедно вървяхме към мрачния момент, когато щяхме да останем без достойнство, и не знаех как да го предотвратя. Не ме виждаха, но пред погледа ми те двамата безмълвно се търсеха, зовяха се един друг. Бях раздвоена между Алие, която избягвах заради това, че цял живот очакваше да се облегне на мен, и Ферда, с когото много скоро щях да се скарам. Можех да отстраня по някакъв начин Алие, но Ферда ме плашеше.
Знаех, че мъжете не могат да устоят на евтините женски капани. При инстинктивната нападателност на мъжествеността беше често срещано явление да преобърнеш живота си заради досадни и мъчителни връзки, заради грешките на мириса, кожата, цвета и гласа. И ако нещо засилваше опасността, това беше, че Алие изглеждаше крайно опитна в ролята си на прелъстителка. Беше я усвоила от евтините любовни сериали. След нея Ферда вече не можеше да бъде мой.
Толкова ли съм безсилна? Защо съм принудена в безмълвно бездействие да изчаквам развоя на събитията, които изглеждаха неизбежни?