Слънчев неделен ден. Вкъщи е тихо. Чува се само скърцането на люлката на Мюге отвън. От прозореца до стълбището на горния етаж хвърлям поглед към градината.
Виждам ги онези двамата. Клекнали край лехата с теменужки, раменете им се допират. Ръката на мъжа ми гали бялото бедро на Алие, което примамливо се показва под запретнатата и нагоре пола. Алие помръдва и като на шега лекичко плясва зет си по ръката.
А на мен пръстите ми изтръпват, дланите ми потъват в пот, светлината заслепява очите ми.
Не казах нищо на Ферда. Думите ми щяха да се смесят във въздуха, щяха да се превърнат в жалки, празни думички и да отлетят. Какво? Какво говориш ти, бе? Сънуваш ли? Един охлюв се беше залепил на крака на момичето.
Трябваше да се държа така, сякаш нищо не съм забелязала, да се затворя в черупката си и тайно да ги наблюдавам. Всъщност нямаше гаранция, че онова, което видях, е точно това, за което аз го смятам, или че не е излязло от едно изкривено съзнание. Може би не възприемах точно и правилно нещата. Всичко беше съмнително, изненадващо. Сивата пихтия, наречена мозък, беше майстор да представя станалото за нестанало и обратното, да замъглява това, което си видял на ярка светлина, и да скрива тайните ни между гънките си.
В началото на пролетта от една разписка, която намерих в стаята й, научих каква е месечната заплата на Алие. Парите бяха три пъти повече от тези, които аз знаех, и бяха прекалено много за работата, която вършеше. Ферда ме беше излъгал.
Бях потресена.
С Ферда никога не сме имали проблеми за пари. В това отношение беше честен и щедър. Нямахме общ бюджет, но между нас съществуваше естествено разбирателство. При необходимост аз му давах пари, както и той на мен. Освен това и оранжерията, и аптеката носеха много добри доходи. Нямахме притеснения и живеехме спокойно. Наистина, след като се оженихме, Ферда не плащаше наем за оранжерията, но похарчи доста за ремонта на къщата. Каквото и да ставаше, в това отношение бяхме разумни и последователни.
Онази вечер не можах да заспя и на следващия ден не говорих с Ферда. Безспорно това, което ме беше разтърсило, не бяха парите, които й плащаше. Бяха скрили нещо от мен, без да е необходимо, имаха си обща тайна. Тази тайна растеше и се разрастваше в моите очи, обхващаше и изпълваше всичко, което можех да си представя.
Тогава за пръв път реагирах открито. Когато останахме сами, обвиних Ферда, че не е почтен към мен и прави тайни договори с Алие. Изненада се. И през ум не му било минало, че ще се почувствам нещастна, задето е проявил малко загриженост към сестра ми. Нямаше нищо скришно. Сумата, която аз знаех, била като за начало. Тъй като бил доволен от работата й, следващите месеци увеличил заплатата й и решил, че няма нужда да се съветва с мен, тъй като не съм проявявала интерес. Беше забелязал, че неизвестно по каква причина от известно време съм се вманиачила на тема Алие, и смяташе това за опасно.
— Много си рязка към момичето. Непрекъснато я караш да се чувства като търтей в къщата. Това е грозно.
— Момиче ли, ти добре я подмлади, тя е една материалистка, себична, слабохарактерна и празноглава жена.
— Тя е твоя сестра. Нима няма нито една добра страна, заради която да я подкрепиш, направлявай я такава, каквато е.
— Защо аз? Нека тя сама се направлява! А ти защо си на нейна страна?
— Съчувствам й. Може пък животът да й е длъжник. Може би не са й били поднесени неща, каквито са били поднесени на теб, не може ли да е така?
— Какъв дълг бе, това, което беше дадено на мен, беше дадено и на нея. Ферда, моля те! Не виждаш ли, че тя започна да се държи така, сякаш е директор на оранжерията?
— Нека се държи, какво от това. Старателна е, добре работи, клиентите й се възхищават. Възпитана, умна, много работа върши. И най-важното е, че когато ме няма, съм спокоен.
— Ооо, добре, работата е решена. Виж, заблуждаваш се. Алие винаги е била безгрижна към собствения си живот, но изпитва удоволствие да измъчва другите.
— Теб ли измъчва? — намръщи се Ферда. — Хайде, недей така! Да не би да я ревнуваш?
— Да ревнувам ли! — изкрещях с отвращение. — Не забелязваш ли, че тя ме ревнува, това ме притеснява.
— Не разбирам защо й отделяш толкова внимание… Къщата е голяма, прави се, че не я виждаш, не се занимавай с нея!
Да не забелязвам!
В неделните утрини Русото момиче, така я наричаше Ферда, излизаше от стаята си и слизаше в кухнята. Отпускаше устните си със сънена, намръщена и детинска женственост, хвърляше ни изкосо по един потаен поглед. Бретонът беше паднал върху очите й, гърдите й възбуждащо се подаваха от разтвореното деколте на халата й, но изглеждаше развлечена и жалка.