— Какво става, забрави ли нещо, че се върна вкъщи? — попитах студено. Беше с друга риза от тази, която беше облякла сутринта. Изплашено ме погледна и слизайки надолу по стълбите, за миг погледът й се плъзна към горния етаж.
— Разсипах кафето, батко ме доведе вкъщи да се преоблека. А ти, ти защо се върна?
На горния етаж се захлопна вратата на банята. Чух шума от водата, която течеше от сифона по тръбата в тоалетната на долния етаж. На стълбата видях Ферда. Опитваше се да напъха краищата на ризата в панталона си.
— Наложи ми се да взема една папка — отвърнах аз и се насочих към кабинета. — Снощи я донесох, останала е вкъщи.
От шкафа извадих наслука една папка, малко се помотах. Не можех да реша какво да правя. Излязох от стаята. Ферда беше в кухнята. Спрях се на вратата и го погледнах. Отваряше бутилка газирана вода.
— Трябва да накараш работещите си да обличат престилки — казах.
— Не питай, твоето момиче се удави в кафето — отговори нагло. — Само тя не облича престилка.
— Не иска да закрива хубавото си дупе, затова…
Алие я нямаше наоколо. Вероятно беше излязла в градината.
— Какво ти е, болна ли си, цялата си пребледняла?
— Главата ме боли, ще си полегна.
— Ние тръгваме. Довечера може да закъснея. Не ме чакай, ще се срещам с кмета, ще вечеряме заедно.
Ние. Те. Аз.
Качих се на горния етаж. Спалнята беше, както я бях оставила. От прозореца проследих как се качиха на колата и тръгнаха. Леглото в таванската стая на Алие беше разхвърляно. Това не можеше да е доказателство. Често го оставяше така.
Потърсих по пода някаква вещ на Ферда, някакъв знак. Нямаше. Добре де, разляла кафето, но къде е ризата? Погледнах първо в душ-кабината на Алие и в коша за мръсни дрехи, нямаше нищо. После претърсих мястото за мръсни дрехи в шкафа в голямата баня. Ризата, която беше облякла сутринта, не беше и там. Лъжеха ме, заблуждаваха ме. При това в собствения ми дом!
Главата ми пулсираше, тялото ми беше празно, исках да се излегна на мястото, където се намирах, и да заплача. Тъкмо излизах от банята, когато забелязах в ъгъла синята кофа. Беше пълна с жълтеникава вода и ризата с петната от кафе бе вътре.
Но това не обясняваше нищо. Нищо!
Онова лято Мюге прекара на юг, с баща си, мащехата и малкото си братче. Усещах, че с тях имаше по-топла семейна атмосфера и споделяше повече обич, отколкото с нас, и се измъчвах. Когато Демир настойчиво я повика да завърши гимназия и да следва в Америка, в края на лятото изпратих Мюге при баща й, за да се спаси от задушаващата обстановка вкъщи. Оставането с нас щеше да й навреди. Бях толкова слаба, че ако не заминеше, по още по-непочтен начин щях да бъда победена от Ферда.
Не почувствах болка от раздялата ни. Защото бях насочила цялото си внимание към мъжа ми и сестра ми. Ферда се зае да учи Алие да шофира. В къщи шумът около шофирането не стихваше. Току скачаха и тръгваха. Намирисваше ми на вина. Исках каквото ще става, да стане колкото се може по-бързо.
Към края на септември внезапно, уж по някаква работа, отидоха заедно в Истанбул. Не знаех, че ще ходят, Ферда ми се обади надвечер по телефона.
— Може да закъснеем довечера — съобщи ми той. — Пристигна холандският производител. Трябва да решим някои проблеми с плащането.
— А защо Алие е с теб?
— Ще го заведа на вечеря. Присъствието на жена, която познава работата, ще разведри атмосферата.
— Че какво ще направи тя, не знае английски.
— Добре, душко, хайде, като дойда, ще ти разкажа.
Затворих телефона, без да отговоря.
Повече не се обади.
Върнаха се преди полунощ. Ферда беше в настроение, беше успял да отложи голяма част от плащанията. Лъжа е, казвах си, били са заедно в Истанбул. Рано се качих в стаята си. Отдолу известно време се чуваха музика и смях. Опитвах се да чета, но нищо не разбирах от прочетеното. Бях разбрала какво се мъчи да направи Ферда. Беше си подготвил пътя, държа се известно време мило с мен, а след това бе дал газ.
— Ти не си ли заспала още? — учуди се той, докато се събличаше.
— Влюбен ли си в нея?
Не беше необходимо да му задавам този въпрос, но повече не издържах.
— Какво! Не ставай луда, Азра — той протегна ръка към мен, но аз рязко го отблъснах. — Ти си се поболяла от ревност, тоест проблемът не е сестра ти, а ти. Обзета си от болезнени съмнения!
— Неприятно ми е, че работи с теб и живее с нас — избухнах аз и се надигнах. — Дай й пътя, да ходи, където иска!
— Ти я повика, ти я изгони, моето момиче. Но дори и да си отиде, тя пак ще работи с мен! Тя е добър служител.
— Служител ли! Защо е толкова незаменима за теб?
— Ти си пристрастна…
— Предупреждавам те — прекъснах го аз. — Съвземи се, иначе поведението ти ще коства скъпо на всички ни.
— Стига, Азра, изтормози ни.
От тази вечер с Ферда отново се отдалечихме.