Тежки думи ми идваха на върха на езика, горчиви думи, готови да се разплетат като кълбо, но не продумвах. По-добре беше да говоря малко, многото приказки можеха да ми отворят рани.
Имаше моменти, в които безмълвно се бунтувах, проявявах и крайности. Приемам. Естествено, бранех брака си, както би постъпила всяка влюбена жена. Защото беше много трудно да приема, че не съм обичана, че подло съм измамена от хората, които обичам.
Късно една вечер отидох при Ферда. Той гледаше телевизия в хола. Седнах до него.
— Предлагам да поговорим открито.
Той не отговори, сякаш цялото му внимание бе ангажирано от глупавото спортно предаване.
— Би ли изключил телевизора, моля те.
Намали звука, но не го изключи.
— Да поговорим за Алие, но открито, спокойно.
Помълча известно време. Прокара пръсти по бутоните на дистанционното, смени бързо няколко канала, после изключи телевизора и се обърна към мен.
— Изпитвам известна слабост към нея, това е всичко. Не е проблем, ще мине…
— Значи трябва да седим и да чакаме да отмине, така ли?
— Нищо друго не може да се направи… според теб какво да правим?
— Не отговаряй на всеки мой въпрос с въпрос, Ферда! Какво представлява Алие за теб?
— Да кажем, че ми е приятно с нея… сладко момиче, весела, забавна… Когато съм с нея, не скучая.
— Омръзнах ти, така ли? Ти знаеш ли как се живее с мъж, който обича друга жена?
— Съвсем преувеличи нещата. Тя е една клетница, няма да тръгна да променям живота си заради нея. Подкрепям я, за да я защитя от теб, това е всичко.
— Главата ти съвсем се е объркала! Аз съм тази, която страда. Това, което не споделяш с мен, споделяш с нея. Какви са ти намеренията?
— Тази твоя безсмислена ревност и фантазиите ти ще ни изядат главите.
— Не ме прави на луда, знам много добре, че ми изневеряваш.
— Никога не съм ти изневерявал.
— Лъжеш… аз не съм сляпа.
— Не наливай масло в огъня. Сто пъти говорихме, защо искаш ти да направляваш, да поправяш, да контролираш чувствата ми, дори мислите в главата ми?
— Каква воля, каква решителност има у теб! Станал си като замаяна патица!
— Така ли? Остави ме тогава да дойда на себе си, да порасна, да стана човек.
— Ферда — едва не проплаках аз, — какво искаш да направя?
— Ти си силна, не изпитвай силата си върху мен…
Млъкна.
Смяташе, че не се нуждая от него. А Алие беше слаба, хрисима, от жените, които караха мъжете да се чувстват мъже. Леконравна, весела, лесна за обичане, жена, която възвръщаше силата и волята на потиснатия мъж.
— Защо, вместо да унижаваш и мен, и себе си, не я вземеш и не си отидете от тази къща?
— Азра, прекаляваш! Какво говориш!
— Тогава я остави да си ходи…
— Да си иде, мен какво ме засяга! Изхвърли я на улицата!
За миг стана сериозен. На лицето му се изписа страх. Беше принуден да се защити.
— Добре. Ще поговоря с един мой познат, който има оранжерия в Ялова, ще й намеря работа, да си наеме жилище, ще й помогнем…
— Всичко си обмислил!
— В края на месеца ще й изплатя заплатата. Остави ме вече на мира, разбра ли?
Явно се бяха подготвили за подобен вариант. Бяха изчакали да се разбунтувам, за да продължат по-свободно и по-сигурно връзката си. Включи отново телевизора, разговорът ни беше приключил. Пак успя да ме накара да изчистя мръсотията му. Нямаше какво да се промени. Очакваше ме още по-безпощадна война.
— Спахте ли? — попитах го внезапно.
— Виж какво, откажи се от тази роля на любовна надзирателка. Иначе ще избухна! За мен сексът не е толкова проста работа!
— Не е проста, но е много важно с кого се прави.
Скочи от мястото си и отиде в кабинета, блъсна вратата, за да я затвори. Тогава разбрах, че дори и да не бяха го направили, щеше да се случи много скоро, днес или утре.
Отидох и си легнах. Онеправдана, надзирателка… Искаше да каже, че им преча. Алие беше онеправданата, а аз жестоката надзирателка. Ами Ферда? Той беше и режисьорът на нашия конфликт, и негов зрител. Ние бяхме страни в конфликта. Заедно затънахме в една война без победители.
Една сутрин, когато вкъщи нямаше никой, претърсих стаята на Алие и зад шишенцата в шкафа в банята намерих онова, което търсех. Противозачатъчни хапчета. Алие не можеше да има връзка с друг мъж.
Ако и това не приемех за доказателство, бях глупачка. А може би нарочно беше сложила кутията там. За да демонстрира силата си, да ме накара да се гърча от съмнения и да заздрави собствените си позиции.
Макар да се опитвах да не забелязвам, че тя не отговаря на въпросите ми, че се усмихва с досада на всяка моя дума, сякаш съм казала нещо не на място, все пак беше сигурно, че Ферда е победен от красотата на Алие, от младостта й, от ободряващата сила на тайната връзка.