Дюшемето на таванската стая се беше износило от търкане, постлах пред леглото едно килимче със скъсани краища, останало от баба. Въпреки че през зимата ставаше студено, не слизах на долния етаж, където гореше печка. Сгушвах се под одеялата и преди да заспя, си мислех за учителя по музика.
За най-младия учител в училището.
Оставих в шкафчето на учителя по музика една шифрована картичка за празника, но той така и не разбра кой я е оставил. След това един ден доведе жена си и детето си на училищното тържество. Като научих, че е женен, се сконфузих.
В университета бях харесвана, привличах погледите. Образът ми в огледалото е красив. През уикенда леко слагам на устните си светло червило. Размяна отдалече на погледи с момчетата, пренебрежение. Книги, любовни романи.
Коркут взима изпитите за Анадолския лицей.
Майка ми е нервна, напрегната. Баща ми не излиза от книжарницата на госпожа Мюберра. Видели ги да вдигат наздравица в една таверна в центъра на града, на крайбрежието. Ясно, казва мама, има големи дъщери, въобще не го е срам!
Месеци, които минават бавно, в които нищо не се случва. Погребението на татко. Смъртта, която минава със сила през къщи, с мирис на плесен, на метал. Всичко е бяло и съвсем равно.
Исках да следвам литература, но мама категорично се противопоставя. Имащ ум за математика, така каза. Факултетът. Вместо медицина — фармация. Общежития, съквартирантки, с които делях евтин апартамент. Концерти. Кафенетата в Бейоглу, размяна на телефони. Недоразумения. Падане в капана на думите, заблуди. Отрови, формули. Латински думи, имена. Красивите месеци на пролетта. Самоуспокоявам се, затваряйки очи в леглото с увиснали до пода пружини в очакване на любимия, който ще ме поиска, намери и открие.
Летни нощи, звезди. Градските корабчета. Застояли чайове в студентските столове.
Джемал.
През първата година беше председател на студентското дружество. Бях влюбена отдалече в него. С красноречието и с харизмата си беше любимец на всички момичета. За да привлека вниманието му, често ходех в дружеството и на местата, където беше той, мъчех се да забележи интереса ми. След известно време отговори на вниманието ми, показвайки мило отношение като по-голям брат, сякаш бях още дете.
Един ден ме взе и ме заведе в една квартира, където живееха само момчета. Седнахме един до друг на една кушетка, целунахме се. После той се отдалечи, почака, като че ли не се решаваше или се опитваше да улови някаква мисъл, която му се изплъзваше. Наведе се и взе ръцете ми в своите. Не мога да го направя, каза, толкова си невинна и чиста, че не мога да ти посегна.
Излязохме навън, пихме чай на брега. Даде ми съвети. Любовта беше преходна. Много пъти щях да се влюбвам, докато разбера какво искам. Беше осем години по-голям, имаше приятелка, щяха да се женят и от сега нататък щеше да се грижи за мене. После, както каза, имах други любови. А той завърши университета и изчезна.
По времето, когато с Ферда се нанесохме в новата ни къща и обикаляхме антикварите, отново срещнах Джемал в един магазин. Косата му беше посивяла, беше по-зрял, посрещна ме сърдечно. Известно време учителствал, след това започнал тази работа. През следващите години, когато имах път, се отбивах при него, купувах си по нещо. Между нас цареше атмосфера на мълчалив и приятен флирт.
Спрях встрани на пътя и телефонирах.
Добре ми дойде гласът му, този глас, който казваше тук съм, чакам те.
Завих към Истанбул и за пръв път безстрашно натиснах педала за газта.
Когато влязох в града, заради натовареното движение ме обхвана странното чувство, че ме поглъща. Дълго време ми трябваше да стигна до Топхане. От централния булевард се отбих нагоре и оставих колата на паркинг. Движение, навалица, суетня, миризма на кебап и лук. Леко главоболие. Докато стигна до магазина за антики на Джемал, минавах покрай осветени врати, които отразяваха всички цветове на живота, и с много бавни крачки вървях към миналото си.
В първия момент лицето на Джемал ми се стори далечно, погледнах го и изпитах вълнение, както когато очакваш любим човек, който идва отдалече към теб. Ако имах нужда от друго лице, глас, ръце, нямаше по-подходящ от него. Не знам колко време и за какво разговаряхме. Заплаках безмълвно.
Джемал заключи магазина, обърна табелата на вратата с надпис „Затворено“. Повдигна брадичката ми и ме погледна в очите. Погали лицето ми. Една вълна се надигна в мен, една внезапна радост. Почувствах топлина.