Пускам ръката на Ферда и искам да се обърна назад. Но той не ми разрешава, отвежда ме и ме тика към масата. Сядаме. Снегът се е усилил и вали на парцали. Слагат книгата пред нас, подписваме. Групата кратко ръкопляска. Служителят изважда един елегантен пакет и ни кара да го отворим. От пакета изважда въже с блестящ златист цвят, дълго няколко метра. Ферда го повдига във въздуха и го показва на гостите като спортист, който е спечелил купа. Излизаме на площада, подава ми единия край на въжето, а другия край хваща той и тръгва назад.
И двамата с цялата си сила увисваме на въжето. Идва момент, в който Ферда силно дръпва въжето и изведнъж го отпуска, а аз се спъвам и падам на земята. Гостите ни първо ни поздравяват, а след това се присъединяват към налудничавия смях на Ферда. От мястото, където съм паднала, ги гледам изплашено, засрамено.
Служителят, извършил бракосъчетанието, подпалва купчина съчки, приготвена предварително. Идва към мен, грубо изува булчинските обувки от краката ми и ги захвърля в огъня. Страх ме е, искам да стана, но не успявам. Влачейки се назад, както съм на земята, се опитвам да разбера какво става. Приближавам се към огъня и се опитвам да хвърля в него останалата в мен част от въжето, но Ферда изведнъж се вкопчва в китката ми, взима въжето, мушва го в джоба си… отново чувам ръкопляскания… ръкопляскания…
Каква жестока халюцинация! Значи, от самото начало съм нямала шанс, помислих си, когато дойдох на себе си. С Ферда отворих сърцето си за една мечта, за една крайност, но може би прекрачих и границата на собственото си его. Изгарянето на булчинските обувки е добро предзнаменование. Бялото е радост, обувките — притеснение.
15.
Принуждавайки жената в мен в голяма степен да замълчи и запазвайки в мир душевното си състояние, прекарах два спокойни месеца с Ферда. И двамата се отнасяхме един към друг с внимателно дозирана топлина. Внимавах да не попадна в капана на чувствата, които съзнателно бях отхвърлила. Какви ли? Радост, вълнение, внезапен гняв или болка. Всичко беше под контрол. Дори сексът. Никакво трепване, никакво желание нямаше в мен. Усмивката ми беше пресметната, суха. Не мислех докъде ще стигне това хладно и премерено поведение. Може би никога повече нямаше да се раззелени семето, посадено в пръстта.
Ферда полагаше усилия да прескочи труса, който преживяваше фирмата. Главата му беше заета много повече с работата, отколкото с мен. Застоят в оранжерията и връзките му с чужбина през зимните месеци беше отминал, бизнесът малко беше живнал. С идването на пролетта започна да предприема нови пътувания. Случваше се да не знам дали прекарва вечерите в Истанбул, или в кой пъкъл се намира. Беше сложил ред на хаоса вкъщи, „отворил“ беше пътя пред себе си, посвоему се беше отървал от проблемите, които напразно щяха да го ангажират. Между нас цареше атмосфера на мека, далеч от страстта толерантност, на незадушаваща приятна състрадателност, но животът ни нямаше определена форма.
В действителност нищо друго не се беше променило, освен аз самата, една самозамразила се жена, която влачеше гипсирания си крак и живееше безцелен и празен живот.
След като свалиха гипса, макар и малко, се пораздвижих. Започнах да ходя всеки ден в аптеката, да се отбивам от време на време в оранжерията. Ферда рядко беше там, но аз дебнех тези моменти.
Пролетта се беше разпукнала с пълна сила. Оранжерията не беше само място, където се продават цветя в саксии, беше станала като ботаническа градина. Можех часове наред да прекарвам там. Изпитвах удоволствие да усещам мириса на отминалите пролетни лета и потъвайки в дълбока носталгия, да се докосвам до спомените, останали от мъртвата ми любов.
Ферда вече дори не докосваше с ръка земята. Даваше заповеди на своите хора, контролираше сметките, отправяше предупреждения, отнасяше се към растенията и цветята като към стока. Японските рози, бегониите, зюмбюлите, агератумите, камелиите и лимоновите дръвчета за него представляваха само стока на едро.
Беше поотслабнал, накупил си беше спортни, елегантни дрехи. Дънки, ризи, якета. Отново си пускаше дълга коса. Понякога ми се струваше, че мъжът, в когото лудо се бях влюбила преди пет години, се е върнал. По-солиден, хитър, силен, но още жизнен и привлекателен. Беше станал зрял мъж, предизвикваше у мен уважение, като го виждах как ръководи бизнеса си. Колкото и да се държах настрана, все пак се влияех от самочувствието, което проявяваше в работата, и от предизвикателната му сексуална жизненост. Мечтаех да бъда жизнена като него, но не можех да си спомня как ставаше това.