— Не беше, не си. Поне веднъж бъди такъв, моля те, бъди честен с мен.
Казах му, че ако ми разкаже истината, колкото и да е болезнена, ще му простя, че имаме нужда от това, за да затворим миналото и да продължим напред. Ако той ми се разкриеше, и аз щях да му се разкрия.
— Аз нямам нищо за разказване, ти също нямаш, нали?
— Имам, и аз имам за разказване, аз също бях интимна с друг мъж.
Погледна ме с недоверие и опитвайки се да запази самообладание, преглътна няколко пъти, личеше, че не ми е повярвал.
— Казваш го, за да ме предизвикаш.
— Не, искаш ли да ти разкажа?
— Не може да си го направила, Азра, щях да забележа, ако го беше направила.
— Няма ли да ти е мъчно, ако е станало?
— Не знам. Въобще не съм се замислял. Ако наистина се е случило, не искам да знам.
Погледнахме се, като че ли се премервахме. За момент се изпълних с гняв.
— И все пак в теб попадна семенцето на съмнението.
— Е, разбира се. Но не вярвам.
— Казах ти и преди. Вече искам за себе си нещо, което не приемах. Щом ще отдъхваме на пристана на приятелството, категорично трябва да сме равни.
Сигурно искаше да спечели време, да дойде на себе си, защото отиде до тоалетната. Върна се с нова бутилка вино. Докато пълнеше чашите, ръката му трепереше.
— Затова ли организира тази вечер? — внезапно ме попита. — Впечатляващ съд си устроила, няма що!
— Знаех, че ще ти хареса.
— Да ти е честито. Добре, разкажи — разпери ръце той, сядайки на края на канапето.
— Първо ти!
— Нямам нищо, което ти не знаеш, Азра. Какво искаш да ти разкажа?
— Всичките си грехове. Иначе няма да се разберем. Не мога да продължавам връзка построена върху лъжа, няма да стане, ще я приключим.
Бях разгневена; каквото и да станеше, щях да отида до край.
— Не знам докъде искаш да стигнеш, но на мен ми омръзна, писна ми, разбра ли! Там, където е изтъняло, да се скъса — каза той. — Прието, питай.
— Връзвал ли си тенекия за опашките на котките? Вадил ли си окото на птичка, късал ли си крилата на скакалците?
— Убих куче — отвърна. — Хайде, твой ред е.
— Откраднах тениска от магазин, когато бях на четиринайсет.
Така започнахме и съзнателно или не, си заразказвахме първо дребните, стари провинения, които бяхме извършили, угризенията на съвестта. Често се смеехме. Понякога с вътрешни притеснения и въздържаност или с мълчание и настойчивост. Детски спомени, но за да разгадая Ферда, трябваше да създам между нас атмосфера на искреност, да го убедя с добро.
— Това тайна ли е според теб? — казваше често. — Аз съм правил по-лоши неща.
Започнахме с безобидните, по-маловажни неща, които, макар и да изглеждаха невинни, щом веднъж излезеха наяве, щеше да дойде ред и на онези, които щяха всичко да омърсят. За да можеше тайните, които се въртяха в главите ни, в един неочакван миг да се издигнат от нищото и да се превърнат в звук.
— Коя беше първата жена, с която се люби?
Играех си с косата му унесено, безгрижно галех гърдите му. Известно време помълча, размисляше. После се поколеба да отговори.
— Трябва ли да се връщаме толкова назад?
— Добре би било. Да караме поред.
— Не помня.
— Хайде, Ферда, ще ти олекне.
Погледна ме, засмя се по странен начин, сякаш се притесняваше.
— Имаше нещо между мен и близначката Севал — каза най-после. — Аз бях на осемнайсет, а тя на трийсет и две. За пръв път с нея… тоест инициативата дойде от нейна страна, не можах да се противопоставя. Няколко пъти бяхме заедно. После изпаднах в депресия. Отрових кучето й и напуснах дома.
Това беше важно откровение. Но не ме изненада.
— Бях разбрала, че има някакъв проблем с близначките, но не предполагах, че сте стигнали дотам — казах аз.
— След това имаше моменти, в които ме обхващаше странно чувство, като че ли съм откраднал от баща ми чрез неговата жена обичта, която ми отказваше.
— После постепенно състоянието ти все повече се е влошило. Може би се нуждаеш от терапия.
— Психотерапевтите само изслушват. По едно време опитах. Сякаш си говорех сам на себе си. Освен това лъжех.
— Ти си лъжец по рождение — въздъхнах аз, поставяйки нежна целувка на ръката му.
Чувствах, че моята непризната страст, чакала от кой знае колко време като отрова вътре в мен, утаила се на дъното, в този миг отново тръгва към вените ми. Изпитах удоволствие, сякаш отново бях познала неговата лошотия, която упояваше моята добрина.
— А след като се оженихме — прокарах ръката си, галейки го по вътрешната страна на бедрата, целунах го по меката част на ухото. — Коя беше първата му лудория на това нещо тук?