Ферда? Стоеше с рогата напред срещу света този хубав мъж, пълнеше се с вода като прогнила лодка, но не, на него нищо не можеше да му се случи. Дочула бях някои клюки за неприятности между тях, че не се разбирали. Проектът на Ферда за земеделие чрез капково напояване, който започнал в едно село в Ялова, се беше провалил. Затънал в дългове, тъй като не можел да изплати изтеглените кредити, а и довереното му лице, с което работел заедно, злоупотребило. Ферда поискал помощ от баща си, но той не проявил отзивчивост.
Всичко това ми разказа един от работниците в оранжерията, беше дошъл в аптеката да купи лекарства. Така става, когато главата на мъжа се обърка заради жена. И Алие го беше оскубала доста.
Сърцето ми се изпълни с лека тревога, тъй като не знаех къде Ферда продължава жалкото си съществуване. Не, не беше тревога, а жалост. Защото с глупостта си беше разрушил всичко, което беше съградил, и вместо да бъде вятър, се беше превърнал във влечуго.
Можеше и да е по-лошо от това. Сърдечна криза, катастрофа, убийство, самоубийство!
Не, не беше. Щях да науча, ако се беше случило подобно нещо. Все още съм негова жена, не съм ли аз, която ще потърсят най-напред!
Беше през есента, когато мама почина. Бръшлянът по оградата на градината беше почервенял. Алие и мъжът й бяха дошли при мен. Искаха да отменят завещанието на мама, да дадем къщата на строителен предприемач, който да я събори и на терена да построи една до друга вили. Батко Ирфан беше изплашил Шевки, че може да отчуждят имота и нямаше да има полза за никого. Една вечер изгоних Шевки от къщи. Повече не го видях. По това време Алие смяташе, че Ферда е нещо много за мен. Странно, красивите момичета не могат да си намерят съпрузи… Не, този мъж няма да се ожени за теб… въобще не се надявай!
Змия, змийски език! Не се разсърдих, не я отблъснах, изсмях се и отминах, отдадох глупавите й думи на нейната слабост. Но тази змия един ден влезе в къщата ми и тъй като не я изхвърлих, изплю отровата си, нарани ме и открадна щастието ми. По никакъв начин не успях да изчистя зловредната смрад, която остави в къщата, в която преминаха най-мъчителните и най-красивите ми дни.
От мястото, където седях, гледах към градините в далечината, към рано разцъфналите бадемови дръвчета. Почувствах се в едно ново, но неопределено настояще, което обхващаше всички времена. В миналото нямаше магия, миналото не обещаваше бъдеще, беше нещо, в което се бях съсредоточила, то само създаваше настоящето, налагаше да се съобразявам с него. Година и половина бях живяла с това чувство. А сега бях на път да прекрача през прага и да се хвърля в нещо друго. Не след дълго, само след няколко часа, щях да разбера какво е то.
Бях на тръни заради телефонното обаждане на леля ми.
18.
Като всеки разказ, и моят има начало, среда и край. Но това, което разказвам, понякога ми се струва объркано и измислено. Монотонният ми глас е толкова тягостен, че чувствам досада. Не мога достатъчно да се саморазкрия, сенките замъгляват погледа ми, скриват много неща. После с един ред, с една думичка отново започвам да вярвам в истинността на написаното от мен.
Ферда! Едно име или само една буква.
Пиша тези редове в библиотеката и в моментите, когато се изморя и оставя молива, си играя с пръстена, който нося, платинения пръстен с две сърца, който Ферда ми подари в Деня на влюбените. Ще продължа да разказвам за деня, в който Алие ми се обади по телефона. Снощи не можах да свърша, тъй като надзирателката на килията се ядоса на няколко затворнички, че много бърборели, и загаси рано лампата.
След телефонното обаждане на леля ми се почувствах притеснена и реших да отида в аптеката. Имах чувството, че е станало нещастие. Беше станало нещо лошо, но заради омразата, която изпитвах към Алие, исках да остана далече от него. А и се бях ядосала на леля ми, защото продължаваше връзката си с Алие, опитваше се да ни сдобри и разнасяше между нас кой какво казал. Подобни неща ме ядосваха, но същевременно се страхувах да не я обидя, да не загубя нейното приятелство. Леля ми беше с добро сърце и вярна.
Когато станах, за да се облека, на вратата се позвъни. Беше дошъл Хасан. Той и жена му бяха благородни хора. Бяха станали свидетели на неприятностите вкъщи, бяха се изненадали от скандала, но никога не заговориха пред мен за случилото се, нито пък разказаха навън за това.
— Ще се отбия в долната цветарница, госпожо Азра. Казвам, да взема иглики и петунии. Вие обичате белите.