— Ах, лельо!
— Станалото — станало, минало-заминало. Струва ли си заради един безнравствен мъж като Ферда да се откажеш от сестра си?
— Не си струваше, може би. Но тя не се държа като сестра. Направи нещо грозно, вулгарно, несправедливо. Тя няма нужда от мен, лельо, никога не е имала.
Млъкнах и я погледнах. Не можеше да разбере, имаше обиден вид, всеки миг щеше да се разплаче. Как ли би се държала, ако й се бяха случили същите неща? Вуйчо ми беше верен човек. Тя няма сестра. И аз нямам.
— Според мен Алие има комплекс за малоценност. Винаги несъзнателно е искала да бъде като теб. Каквото и да се е случило между вас, ти покажи благородство, Азра. Ти беше първата, за която се сети, ти си тази, която потърси най-напред.
— Ако поне малко ме уважаваше, бих я носила на ръце, лельо.
Станах от мястото си и застанах пред прозореца, който гледаше към тъмната градина. Това беше моята тъмнина, която никога нямаше да просветне. Не исках вече нито близостта на Алие, нито нейната сърдечност, нито нейните лъжи. Животът си взимаше обратно това, което й беше дал, защото го беше изпочупила и съсипала. Не можех да й помогна, беше ми отнела и тази способност.
Мълчаливо изчаках да се разплача, но не можах. Бях обзета от вцепенение. Спомнях си ваканцията, когато детето остана у нас. Когато майка му влизаше вкъщи, то тичаше да я посрещне, като че летеше по стъпалата. Навеждах се отгоре и му виках: Мурат, по-бавно, ще паднеш… Падна.
Не можа да изживее един човешки живот.
Виждах го на четири години, с детски пистолет в ръка, как се търкаля по зелената трева. Как плаче с глас, защото не може да слезе от дървото, където се е качил, за да се скрие от Мюге. Играеше си с пластилин на кухненската маса. Чешеше котката. Не трябваше да бъде дете на човек като Алие, който не знае да обича, който беше от хората с тенекиени сърца, които смятат за диамантени.
— Как е станало, лельо? Детето не беше ли при Шевки?
Леля започна отначало. Алие много се притеснявала в Ялова. Отношенията им с Ферда се развалили. Ферда повечето време стоял в Каламъш. По това време започнали с Шевки да си говорят по телефона. Обнадежден, Шевки се скарал с жена си и от четири месеца живеели разделени. Всъщност се бил оженил, за да направи напук на Алие, да я накара да ревнува. И когато Алие му дала зелена светлина, той се въодушевил. Уж бил спечелил доста пари на конните залагания. Лъжа, оскубали бяха Ферда. Щели да преустроят магазина за продажба на бяла техника и да го отворят отново. Обзавели и къща, започнали тайно да се виждат. После, след като разбрали, още един път, кой ли знае за кой път, че много се обичат, Алие оставила Ферда и се върнала в Бурса, при Шевки.
Каква вулгарна, грозна, лишена от всякаква логика история!
Заваля дъжд, едрите капки силно биеха по прозореца. Обърнах се към леля.
— Кога са станали всички тези пошли истории?
— Видях я преди два месеца. Беше щастлива. В интерес на истината, умът ми не може да го побере, Азра, що за човек е този Шевки?
— Двамата са един дол дренки!
Щастлива била! Повторих думата с възкисел вкус в устата. Но дали в това щастие се беше обърнала да види вредите, които беше причинила заради глупостта и грешките си, съдбите, които беше разсипала? През ума ми минаваха тежки думи, надигаше се необуздан гняв.
— Накрая намерили строителен предприемач за парцела на Шевки. Срещу четирите блока, които щял да построи, те щели да получат три апартамента. Казваше, всичко върви добре.
Стана ясно. Ненаситни използвачи! Нещастието и безчувствието им се отразяват добре. Понякога съм си мислела, че между Алие и Шевки има жестока връзка, че никога не са я прекъсвали и няма да я прекъснат. Защото връзката между тях беше свързана с най-болезненото, с инстинкта да си причиняват взаимно болка.
— А Ферда през това време какви глупости е вършил?
— Било приключено, не се виждали.
— Ако е така, как е станало, че двамата са били в една и съща кола?
— В последните дни Ферда непрекъснато търсел Алие, щял да освободи къщата в Ялова и искал тя да си вземе личните вещи. Във вторник Алие, заедно със сина си, отишли в Ялова, за да си прибере нещата.
Лъжкиня такава! Опитваше се да контролираш и двамата, нали!
— Ферда бил нервен, съсипан, не знаел какво прави. Докато Алие си събирала вещите, й казал горчиви неща, обиждал я, в последно време пиел много. Тя не искала да се върне с него в Истанбул, но имала много багаж…
Пак същите лъжи!
— Тръгнали заедно надвечер, продължавали да се карат, Ферда не спирал да говори.
— Алие ли ти разказа всички тези глупости, лельо? Не вярвам на нито една от тях. Тя е една обикновена лъжкиня.