По миризмата ли разбраха, че изкъртиха вратата?
Когато дойдоха, държах чаша чай и парче хляб, бях в полубудно състояние. Смърдях, седях в един фотьойл с подлудяваща болка в главата и силно ми се повдигаше. Бледата дневна светлина падаше върху мен. Чух гласове. Шум, трясък от счупено стъкло откъм балконската врата. Викаха ме. Добре, помислих си, започна се.
Попитаха за Ферда, спи, казах.
В банята е, във ваната, извика някой.
Когато излязохме в градината, всичко беше мокро и след дъжда слънцето блестеше ослепително чисто.
На улицата видях линейка, след това Пелин, полицаят до микробуса крещеше, сипейки обиди по мой адрес, понечи да се нахвърли върху ми, хванаха го. Виждах краката му, беше обут с кожени ботуши в тютюнев цвят. Блъснаха ме отзад до една полицайка. Хвърлиха върху лицето ми одеяло.
Къде отнесоха Ферда?
Пазех го, не го занесох и захвърлих в някой ров, не го хвърлих в езерото с камък на крака. Никой не го опозна колкото мен. Не го прегърна със страст като моята. Защо не можах да го опазя, къде го отнесоха!
За да запазя мъртвеца от ярката светлина, палех само аплика от розово стъкло над огледалото на умивалника. Огледалата ме плашеха, не поглеждах, но въпреки това пред очите ми все изникваше един натрапчив образ. Зад моето лице внезапно виждах в сребристата светлина неговото лице. Както често ставаше в миналото, ме гледаше в очите с пълно безразличие.
Тогава погледът ми упорито се връщаше към огледалото.
Виждах там собствения си призрак, бледото ми отражение.
Необяснимата тежест на времето в точката, където сънищата и будуването се преплитат и невъзможността на онзи миг, наречен „сега“.
24.
Онези дни, за които казват, че били осем или десет, не могат да се разкажат.
Когато човек се сблъска със сериозна, жизненоважна ситуация, се чувства, като че ли се е загубил в лабиринт. Това е невъзможността на настоящия момент. В тази точка се преплитат в ума ти паметта и забравата. Не можеш да разграничиш това, което помниш, от това, което си смятал, че си забравил, защото е трябвало. Случилото се, от това, което не се е случило, това, което е трябвало да се направи, от това, което не е направено. Лъжата от истината.
В тази ситуация нищо не може да се разкаже точно и без лъжа.
За да се освободя от себе си, от товара на собственото си сърце, за да мога да видя дълбините на душата си, блокирана от празнотата, исках да разбера всичко и да го напиша, но все още умът ми е пълен с тъмнеещи моменти, изгубени образи, объркани чувства и въпроси, които си задавам.
Можех ли да го запазя жив? Виновна ли съм, че не можах да го направя? Може би все пак трябваше да направя нещо, все едно какво. Това беше правилното.
Правилно ли?
Чия правда? Онова, което се нарича правилно, е спорно. Не е лесно да се отсъди кое е правилното.
Не се ядосвам на Ферда. Точно обратното, изпитвам към него повече уважение от преди. Човек може да се умори, може да загуби умението да живее, може да поиска, както и аз много пъти съм искала, да се потопи в една съвсем нова светлина, за да намери покой, или да поиска опрощение на греховете си. Това е неговата правда. Онова, което не мога да разбера, е защо избра да тръгне на този път в моя дом, до мен. Защо, след като толкова време се влачи по други, далечни от мен места, се опита да полети, като се хвана за моите пречупени крила?
За да ме остави още веднъж по средата, за да бъда победена?
Предварително ли бе планирал идването си, или бе взел решението си импулсивно?
Кой би могъл да знае?
Това са въпроси, на които не може да се отговори.
В деня, когато го взеха от къщи и го отнесоха, още в първия миг се сблъсках с ужасните обвинения, които се криеха в уж невинните въпроси на комисаря, който се опитваше да вземе показанията ми. Бях хладнокръвна, мълчах. Не отговорих на онези въпроси. На някои въпроси никога не може да се отговори. Може и да останат без отговор.
Вече не искам да мисля за тези неща.
Вчера се видях с моя адвокат. Докладът от аутопсията бил готов. Не могли да намерят улики срещу мен. Утре ще говори с прокурора. Тъй като съм излежала наказанието за необявяване на смърт и укриване на доказателства, има вероятност да ме пуснат скоро на свобода.