— Решението може да бъде явяване пред съда без задържане или оневиняване — каза батко Ирфан. — Във връзка с раната с ножа ще разследват с коя ръка нормално си е служила жертвата.
— Казах им и по-рано, Ферда умееше да си служи и с двете.
— Има още нещо, Азра. Алие иска да дойде да те види.
— Не, да стои далече от мен!
Тази сутрин в килията задуха вятърът на радостта. Хем имаше свиждане, хем Меляхат излизаше на свобода. Когато освобождаваха някого, ставаше малко празненство. Събуждаха се надеждите, подновяваха се пожеланията, молитвите.
В деня, когато ще изляза от тук, ще им раздам подаръци. От сега съм поръчала на леля. Моя ли е вината, че не създадох такива приятелства навън?
Когато след свиждането се връщах в килията, надзирателката, която ме придружаваше, каза, че е любопитна какво пиша вече два месеца, без да се уморя и без да ми омръзне. Беше много млада. Малко по-голяма от Мюге. Беше събрала на конска опашка кестенявата си коса, лицето й беше съвсем чисто, без грим. Дали въобще се е влюбвала, беше ли обичала някого? Прииска ми се да я предупредя — внимавай, пази се.
Вървях до нея през целия коридор. С чувството, че вървя с дъщеря ми.
Да вървя.
Искам да вървя.
Колко хубаво е в пролетната утрин да поемеш по пътя, който, криволичейки от хълма през буковата гора, слиза до града. И да стигнеш до мястото, където склонът със своите хиляда и един нюанса на зеленото се среща с равнината. Да спреш и да погледнеш към езерото.
Скоро, много скоро.
Мисля за онова, което ще направя, като се върна вкъщи.
Ще напиша дълго писмо на Мюге.
Ще наема вила на юг и заедно ще прекараме ваканцията.
Ще превърна в склад банята на долния етаж.
Ще накарам да отсекат черешата.
Може би един ден ще поискам да видя Алие. Когато съвсем остареем.
В бъдеще може да има някой, който ще върви с мен и ще ми каже: Спри, може да паднеш!
Не очаквам да бъда щастлива. Щастието е опасен капан, който оставя човека беззащитен срещу нещастието.
Косата и ноктите ми растат, не съм мъртва, добре съзнавам това.
Само сънувах сън.
Започваше в рая. Хванах един мъж за ръката и известно време се разхождах с него сред високи храсти, дъхави кипариси, камелии, устойчиви на вятъра иглолистни дървета и храсти, ириси, петунии, див жасмин, босилек, горски рози и цветя, чиито имена обичах да произнасям.
Ферда, призракът на моите очаквания.
Сънищата не са безсмъртни, нито един сън не продължава до безкрай.
Една сутрин се събуждаш в ада, на дъното на пропастта.
Ще накарам смъртта, която съпровождах, да млъкне и ще скрия тайната й.
Може би ще опитам и отново да го обикна.
С дързостта, че ми принадлежи изцяло.
Създавайки го наново в поносимото небитие и с чувството, че съм затиснала с ръката си кървяща рана. Ноември 2008 — декември 2009 г.
Информация за текста
İnci Aral
Sadakat
Инджи Арал
Вярност. Историята на една фатална любов
Превод от турски Нахиде Дениз
НСМ Медиа, 2012
ISBN 978-954-9913-27-9
notes
Примечания
1
Азиатската част на Истанбул — Бел.ред.
2
Красив квартал на азиатския бряг на Истанбул — Бел.ред.
3
Малък морски град близо до Бурса — Бел.ред.
4
Пристанищен квартал в Истанбул — Бел.ред.
5
Окръг в северозападна Турция, близо до Истанбул — Бел.ред.
6
* Квартал край Босфора — Бел.ред.