— Може би те дразни, но…
— Дразни ме и още как!
— Но благодарение на съобразителността му може би ще разплетем този случай.
Пийбоди настръхна при мисълта, че Макнаб си пъха носа в нейната работа.
— Но случаят „Кук“ е приключен. Извършителката призна престъплението си.
— Обвинена е в непредумишлено убийство. Ако докажем, че не е извършила убийството заради изневярата на любовника си, може би ще й дадат по-голяма присъда. Струва си да разберем дали Брансън действително е чукал друга мадама, или пък „скъпата Лизи“ е съчинила всичко, за да прикрие истинския си мотив. Днес ще се отбием в службата му и ще разпитаме подчинените му. Междувременно… — тя протегна ръка към диска, който помощничката й беше донесла. Пийбоди й го подаде и заобяснява:
— Разследването е било поверено на детектив Сали, който няма нищо против да ни помогне… може би защото се е озовал в задънена улица. Трупът е бил в реката минимум трийсет и шест часа преди да го открият. Няма свидетели на убийството. Мъртвецът не е имал пукната пара в джоба си, но е носел личната си карта, както и кредитни карти. Ръчният му часовник (добро копие на марката „Картие“) още бил на китката му. Ето защо Сали решил, че не става въпрос за обикновен грабеж, а подозренията му се оправдали, когато при аутопсията се установило, че езикът на жертвата бил отрязан.
— Това е важна улика — промълви Ив и пъхна диска в компютъра си.
— Според заключението на съдебния лекар езикът е бил отрязан преди човекът да умре. Многобройните разрези и синини на врата и липсата на наранявания, получени при самозащита, подсказват, че Майстора е бил удрян до загуба на съзнание преди импровизираната „операция“, след което е бил хвърлен в реката със завързани ръце и крака. Всъщност смъртта му е причинена от удавяне.
Ив се замисли, сетне попита:
— Има ли смисъл да чета рапорта, Пийбоди?
Помощничката й се усмихна.
— Детектив Сали се оказа доста разговорлив. Мисля, че не ще има нещо против, ако ви прехвърли разследването. Подчерта, че жертвата е живеела в Ню Йорк и не се знаело дали е убита там или на другия бряг на реката.
— Нямам намерение да поема случая, само се интересувам от него. Какво откри за Арлингтън?
— Всичко е записано от обратната страна на диска.
— Прекрасно. Ще прегледам информацията, после ще отидем в службата на Брансън.
Ив изненадано вдигна глава, когато на вратата на канцеларията й застана човек с износени джинси и старомодна канадка. Беше двайсетинагодишен, а гълъбовосивите му очи бяха толкова невинни, че тя сякаш виждаше как уличните крадци се надпреварват да бъркат в джобовете му. Лицето му беше издължено, с аскетични черти, сякаш принадлежеше на мъченик или на учен; дългата му кестенява коса, завързана на опашка, беше изсветляла от слънцето.
Непознатият колебливо се усмихна.
— Търсите ли някого? — попита Ив. Пийбоди се обърна, зяпна от изумление, сетне пронизително изпищя.
— Здрасти, Дий. — Гласът на непознатият беше прегракнал като на човек, който рядко говори.
— Зийк! О, Господи, Зийк! — Тя скочи право в обятията му.
Ив смаяно наблюдаваше как помощничката й, без да я е грижа за старателно изгладената униформа, се притискаше към младия мъж, кискаше се (звукът, който издаваше, не можеше да се определи по друг начин) и обсипваше с целувки аскетичното му лице.
— Какво търсиш тук? — извика Пийбоди. — Кога пристигна? Толкова се радвам, че те виждам! Колко време ще останеш в Ню Йорк?
— Дий — промърмори младежът, повдигна я и я целуна по страната.
— Извинете. — Ив знаеше с каква скорост се разпространяваха клюките в отдела, ето защо побърза да се намеси. — Полицай Пийбоди, предлагам да уреждаш… хм… срещите си в извънработно време.
— Прощавайте, лейтенант. Пусни ме, Зийк. — Ала дори когато стъпи на пода, тя продължи да държи под ръка непознатия, сетне заяви: — Зийк е дошъл!
— Това вече го разбрах.
— Той ми е брат.
— Така ли? — Ив отново огледа младежа, напразно търсейки някаква прилика с набитата, дори пълничка Пийбоди. — Приятно ми е да се запозная с вас.
— Не исках да ви преча. — Зийк леко се изчерви, протегна широката си длан. — Дий ми е говорила много хубави неща за вас, лейтенант.
— Радвам се. — Ръката й сякаш потъна в огромната му, сякаш издялана от гранит длан, която беше учудващо мека. — А сега ще ми обясните ли кой подред сте от многото й братя?
— Зийк е най-малкият — обясни Пийбоди и изгледа младежа с такова обожание, че Ив неволно се усмихна.
— Изобщо не изглежда малък. Колко сте висок, млади момко? Навярно метър и деветдесет.
— Метър деветдесет и пет — уточни Зийк и срамежливо се усмихна.