— Може би е само моментно увлечение — промълви младежът. — Ще го преодолея.
— Непременно, чуваш ли? Точно сега не е време за… всъщност вашата връзка изобщо не бива да съществува, камо ли точно сега. Забрави я… или вземи някакви мерки. Брат й е заплашен от затвор, бомби са заложени из целия град, имаме един труп в моргата и друг в реката. Не мога да си позволя двама от помощниците ми да бъдат неработоспособни, защото са се забъркали в нелепа любовна история.
Неочаквано за самия себе си Макнаб се изсмя.
— Бива си ви — за вас не сме човеци, а роботи, които участват в разследването.
— Не е точно така — възрази Ив, но си спомни укорителния поглед, с който Рурк я беше изпратил тази сутрин. — Просто си гледам работата. — Въздъхна и добави: — Искам да дадеш всичко от себе си, Макнаб.
— Разчитайте на мен.
— Дано — промърмори тя и излезе.
Ив си помисли, че днес не прави друго, освен да оскърбява и обижда хората, които й бяха най-симпатични и най-скъпи. И без това всичко беше тръгнало наопаки, по-добре да опита да се сдобри с Рурк. Докато вървеше към гаража, позвъни в дома си по портативния видеотелефон. На екрана се появи лицето на Съмърсет. Тя стисна зъби и с учудване установи, че гневът й влияе благотворно. Без да поздрави иконома, процеди:
— Търся Рурк.
— В момента разговаря по другата линия.
— Слушай, кривоглед тъпако, търся го във връзка с полицейско разследване. Веднага ме свържи.
Забеляза как ноздрите му се разшириха от гняв и настроението й се повиши.
— Ще проверя дали е удобно да разговаря с вас — високомерно заяви икономът и екранът потъмня.
Ив не се съмняваше в нахалството му да прекъсне връзката, но все пак преброи до десет, до двайсет, тъкмо наближаваше трийсет, когато Рурк се обади.
— Какво обичаш, лейтенант? — В мелодичния му глас се долавяха гневни нотки.
— Необходими са ни един милион долара в бонове на приносителя. Боновете трябва да бъдат добри фалшификати, но не толкова съвършени, че да заблудят банковите служители. И още нещо — всеки да бъде на стойност десет хиляди.
— За кога ти трябват?
— Най-късно в два следобед.
— Ще ги имаш. — Той замълча за миг. — Желаеш ли нещо друго?
Искаше й се да извика: „Съжалявам! Държах се глупаво. Как да изкупя вината си?“ Ала отсече:
— Това е всичко. Нашият отдел…
— Знам, знам — благодарите ми за съдействието. Слушай, прекъснах междупланетен разговор заради теб. Ако нямаш друго желание…
— Не, да приключваме. Щом ми съобщиш, че боновете са готови, ще изпратя да ги вземат.
— Ще ти се обадя. — Той прекъсна връзката.
Ив се намръщи и прошепна:
— Успя да ми го върнеш, приятел! — После гневно пъхна видеотелефона в чантата си.
Постара се да изпълни собствения си съвет към Макнаб и да не се издава, но вероятно изражението й подсказваше настроението й, защото Пийбоди само я изгледа и не продума, докато пътуваха към моргата.
Последният дом на мъртъвците повече напомняше на оживен бар по време на голяма конференция. Коридорите бяха пълни с лаборанти, асистенти на анатомопатолозите и медицински кадри от местните болници, привлечени на помощ. Въздухът беше изпълнен със специфичната миризма, която неизменно се усещаше в моргата.
Ив спря човек от персонала, когото познаваше.
— Чеймбърс, къде е Морс? — Искаше й се предварително да се консултира с главния патолог.
— Не може да си вдигне главата от работа. Клиентите ни се увеличиха след атентата в хотела. Повечето са на парчета. Вече имам чувството, че сглобяваме картинна мозайка.
— Интересува ме „гост“, който е пристигнал рано сутринта. Името му е Пол Ламонт.
— Не ме занимавай с маловажни неща, Далас. Трябва да идентифицираме всички трупове.
— Този мъртвец има нещо общо с атентата.
— Добре, де, добре. — Макар очевидно да беше озадачен, Чеймбърс провери в компютъра. — Твоят човек се намира в отделение Д, чекмедже №12.
— Искам да го видя. Интересуват ме личните му вещи, както и докладът на онзи, който е приел трупа.
— Ще ти услужа, но те моля да побързаш. — Чеймбърс тръгна по коридора, а тя го последва. Когато стигнаха до отделение Д, служителят отключи вратата, въведе Ив и й напомни: — Мъртвецът е в №12. Използвай шперца си, аз ще свърша останалото.
Тя разкодира шифъра. Чекмеджето се плъзна навън, обгърнато от облаче пара. Като видя мъртвеца, Ив процеди през зъби:
— Добре са го подредили.
— Така си е. Тук е записано, че докато е стоял на тротоара, върху него връхлетял черен пикал, марка „Еърстрим“. Още не сме го аутопсирали, само го пъхнахме в хладилника. В момента изобщо не ни е до него.