— На какво дължим присъствието ти, Майра?
— Младежът е мой пациент и е преживял силен стрес. — Психиатърката му помогна да се настани на стола, сетне добави: — Щом се налага да бъде разпитан, държа да присъствам.
— Зийк, искаш ли да повикаш своя адвокат? — попита Ив, но младежът само поклати глава. Тя едва сдържаше съчувствието си — от опит знаеше как се чувства всеки, подложен на тестовете на Майра. Включи записващото устройство и започна разпита:
— Ще ти задам само няколко въпроса. Колко пъти си се срещал с Брансън?
— Виждал съм го само два пъти. Веднъж разговаряхме по видеотелефона, вторият беше… снощи.
Съмненията й се потвърждаваха. Невероятно беше мъртвопияният Брансън веднага да е познал младежа, след като го беше виждал само веднъж и то по видеотелефона. Дори беше възкликнал: „Уличницата и дърводелеца!“
— Следователно си контактувал с него предимно чрез Клариса. Често ли беше заедно с нея?
— Не. Докато тя беше в Аризона, понякога разговаряхме. Два пъти обядвахме заедно. — Той вдигна поглед. — Отношенията ни бяха съвсем невинни.
— За какво разговаряхте?
— Беседвахме на съвсем… ежедневни теми.
— Тя караше ли те да й разказваш за себе си?
— Понякога. Беше толкова спокойна и щастлива. Когато я видях отново тук, беше съвсем различна. Разпитваше ме за работата ми, за принципите на нашата вяра. Твърдеше, че й се стрували много справедливи.
— А сега искам откровен отговор — предложи ли ти да спиш с нея?
— Не! — Той изпъна рамене. — Отношенията ни не бяха такива. Знаех, че е омъжена, че помежду ни не може да има нищо освен приятелство. Клариса беше много самотна. Сигурен съм, че ме обичаше — наивно добави младежът, а думите му накараха сърцето на Ив да се свие от съжаление. — Влюбихме се един в друг след първата ни среща, но никога не бихме направили нещо, което да разруши семейството й. Тогава още не знаех за издевателствата на съпруга й, но подозирах, че е нещастна.
— Снощи за пръв път си видял Брансън… „на живо“. Никога ли не е идвал да провери как върви работата?
— Не, не е стъпвал в работилницата.
Ив се облегна назад. Беше готова да се обзаложи, че Зийк никога не е виждал истинския Брансън.
— Нямам повече въпроси. Зийк, засега ще останеш тук.
— Ще ме затворите ли в килия?
— Не, но не бива да напускаш управлението.
— Мога ли да видя Клариса?
— По-късно ще обсъдим този въпрос. — Ив се изправи. — Полицаят ще те заведе в помещението, което използваме за почивка. Има и спалня с няколко легла. Препоръчвам ти да вземеш приспивателно и да си легнеш.
— Никога не вземам приспивателно.
— Аз също. — Тя му се усмихна. — Все пак те съветвам да поспиш.
— Зийк! — възкликна Пийбоди. Искаше й се да му каже истината, да го успокои, но нямаше право да го стори. Погледна го в очите и каза: — Довери се на лейтенант Далас.
— След минута ще бъда при теб. — Майра докосна рамото му. — Ще приложим медитация, за да заспиш. — Изчака, докато полицаят го изведе, и се обърна към Ив: — Резултатите от тестовете ще бъдат готови още днес, което ще ми позволи незабавно да представя заключението си…
— Не ми е необходимо — прекъсна я Ив. — Подготви го за да бъде приложено към делото, но искам да знаеш, че обвинението срещу Зийк ще отпадне.
Психиатърката видимо се успокои. Отношението й към младежа не беше като към пациент, а като към близък човек.
— Не можеш да си представиш колко страда, Далас. Терзае го мисълта, че макар и случайно е отнел човешки живот…
— Не е било случайност — обясни Ив. — Зийк е попаднал в грижливо подготвен капан. Ако не греша, Доналд Брансън е жив и здрав и най-вероятно е заедно със съпругата си. Нямам време да ти обяснявам как съм го разбрала. Навярно си прочела изявлението на Клариса и си гледала видеозаписа на разпита й.
— Да. Класически случай на малтретиране и унищожено самочувствие.
— Точно така. Все едно, че е описан в учебник по психология — кимна Ив. — Голяма умница е тази Клариса.
— Не те разбирам.
— Изнежена, безпомощна жена без приятели и без родители, която е подлагана на тормоз от по-възрастния си съпруг. Той редовно се напива, бие я и я изнасилва, но жената отказва да го напусне, защото няма при кого да отиде.
Майра скръсти ръце.
— Навярно я мислиш за слабохарактерна, тъй като не е намерила смелост да промени съдбата си. Знам за много подобни случаи.
— Точно това исках да подчертая — случаят е прекалено типичен. Отначало всички се хванахме на въдицата на Клариса. Зийк, аз, дори и ти. Но хитрушата е знаела, че скоро ще разбереш измамата, поради което е побързала да изчезне. Сигурна съм, че ако се обадим в банката, ще разберем, че и парите в сметките на Брансън са изчезнали.