— Какво ги е накарало да инсценират убийството на Доналд?
— Същата причина, поради която са устроили убийството на другия брат. Парите са в основата на всичко. Оказа се, че членовете на групата са се интересували най-вече от откупа, а с политическите лозунги са искали да хвърлят прах в очите ни. Рано или късно ще докажем връзката им с „Аполон“. Грижи се за Зийк. Дано да се окаже, че теорията ми е вярна. Тогава ще го успокоим, че не е убил никого. Да тръгваме, Пийбоди.
— Главата не ми го побира — промълви помощничката й. — Струва ми се толкова невероятно.
— Ще ти се изясни, когато научим всички подробности за коварния им план. Още сега провери в банката — навярно ще бъдеш изненадана.
Тя продължи към гаража, а сътрудничката й скоро я настигна и възкликна:
— Лейтенант, Брансън е прехвърлил петдесет милиона — по-голяма част от наличните пари на компанията — в кодирана сметка в извънпланетна банка. Направил го е снощи, два часа преди Зийк да…
— Провери личните сметки на двамата съпрузи.
Докато оперираше с джобния компютър, Пийбоди седна в колата.
— Имали са шест сметки, във всяка между двайсет и четирийсет хиляди. Изтеглил е всичко още вчера.
— Солидна сумичка за „Касандра“ — Ив се свърза с Фийнн, който заяви:
— Тестовете потвърдиха, че човекът, който е говорил с Ламонт, и Доналд Брансън са едно и също лице. Обаче се питам как ще арестуваме мъртвеца.
— Ще измислим нещо. Отиди в компанията „Тулс енд тойс“ и разгледай новите модели дроиди, които още не се произвеждат масово. Получихме ли разрешение за подслушване на видеотелефона на Моника Роуън?
— Вече се подслушва, но досега няма нито едно обаждане.
— Дръж ме в течение. — Тя прекъсна разговора. — Пийбоди, свържи се с полицията в Мейн. Нека изпратят патрулна кола да наблюдава дома на Моника.
Лизбет очевидно не беше очарована от посещението на двете полицейски служителки. Втренчи се в Ив, като че гледаше през стъкло и се престори, че не забелязва Пийбоди.
— Не желая да разговарям с вас. Адвокатът ме посъветва…
— Спести си думите — промърмори Ив и безцеремонно влезе в апартамента.
— Превишавате правата си, лейтенант. Ако се оплача на моя защитник, ще отнемат значката ви.
— Какви бяха отношенията между братята Брансън, Лизбет?
— Моля?
— Джей Си навярно е споделял всичко с теб. Как мислиш, разбирали ли са се двамата?
— Отношенията им бяха нормални. — Лизбет вдигна рамене. — Заедно управляваха компанията, понякога помежду им възникваха незначителни недоразумения.
— Караха ли се?
— Джей Си беше човек, който и на мравката път правеше. — За миг в очите й проблесна тъга, после изражението й отново стана невъзмутимо. — От време на време бяха на различно мнение по важни въпроси.
— Кой на практика управляваше компанията?
— Доналд. — Лизбет махна с ръка. — Джей притежаваше дарбата да се сработва с хората, доставяше му удоволствие да осъществява на практика творческите си замисли.
— Какви бяха взаимоотношенията му с Клариса?
— Харесваше я, разбира се. Тя е очарователна. Мисля, че понякога дори малко се страхуваше от нея. Въпреки че изглежда крехка и деликатна, тя е доста високомерна.
— А вие двете бяхте ли приятелки?
— Не бяхме много близки, но отношенията ни бяха приятелски. Други не можеха и да бъдат, след като бяхме партньорки на двама братя.
— Оплаквала ли се е, че съпругът й я малтретира?
— Какво? — Лизбет се изсмя. — Доналд я обожава. Тя буквално го върти на малкия си пръст — достатъчно е да запърха с клепачи и да замърка като котка.
Ив погледна към телевизора и забеляза, че е изключен.
— Май напоследък не си гледала новините.
— Не ме интересуват. — Лизбет извърна глава и за миг лицето й се изопна — изглеждаше уморена и напрегната. — Искам да уредя някои лични дела, преди да замина за рехабилитационния център.
— Сигурно не знаеш, че Доналд Брансън е бил убит снощи.
— Какво?
— Паднал и си счупил черепа, докато се опитвал да отблъсне младежа, който искал да му попречи да пребие Клариса.
— Това е пълен абсурд. Доналд и с пръст не би я докоснал. Та той я обожава.
— Клариса твърди, че години наред съпругът й я е подлагал на физически тормоз.
— Глупости! — сопна се Лизбет. — Винаги се е отнасял с нея като с принцеса. Ако тя действително ви го е казала, значи е долна лъжкиня.
Внезапно млъкна и пребледня като платно.
— Не си намерила снимките в пощенската кутия, нали, Лизбет? Дал ти ги е някой, на когото си имала доверие, някой, за когото си смятала, че обича Джей Си.