— Ще се постарая. Съжалявам, че не можем да ви помогнем с нещо друго.
— Аз също. — Тя прекъсна връзката. — Да му се не види, трябваше да прибера Моника на сигурно място.
— Човек не може да предвиди всичко.
— Досетих се какво ще се случи, но беше прекалено късно. — Тя излезе от асансьора и мина край секретарката, като само й кимна.
Ала жената вероятно беше успяла да предупреди Рурк. Когато Ив стигна до кабинета му, той сам й отвори вратата.
— Лейтенант, не предполагах, че ще дойдеш лично.
— Нямам време за празни приказки. Притисната съм до стената. — Погледна съпруга си в очите, копнееше да му каже, че съжалява. — Нишката започва да се разплита, всяка минута е ценна.
— Следователно идваш за „примамката“. Предполагам, че фалшивите бонове са ти необходими именно за това. Подозирам още, че самата ти си част от примамката.
— Стесняваме кръга около престъпниците. Ако имаме късмет, операцията с предаването на откупа ще ни помогне да ги заловим. Слушай… — започна тя, после промърмори на сътрудничката си: — Пийбоди, отиди да се поразходиш.
— Моля?
— Излез навън.
— Слушам, лейтенант.
— Рурк, не ме… — От притеснение Ив машинално разроши късата си коса. — Действително нямам време, ето защо не ще навлизам в подробности… Искам да ти се извиня за сутринта.
— Подозирам, че ще поискаш друга услуга.
— Наистина съжалявам за онова, което ти наговорих… Позна, ще те помоля за услуга.
— Лична или служебна?
Очевидно този път нямаше лесно да й прости. Ив сведе поглед и толкова силно стисна зъби, че едно мускулче на страната й заигра.
— И лична, и служебна. Интересува ме абсолютно всичко за Клариса Брансън. Сведенията са ми необходими много спешно, Фийни също не разполага с време, но дори да имаше възможност, ти ще се справиш много по-бързо и много по-дискретно от него.
— Къде да ти изпратя информацията?
— Обади ми се по личния ми портативен видеотелефон и включи устройството против подслушване. Не искам Клариса да разбере, че се интересувам от нея.
— Бъди спокойна. — Обърна се и й подаде стоманено куфарче. — Ето боновете, лейтенант.
Ив опита да се усмихне.
— Няма да те питам как успя толкова бързо.
— По-добре недей — напълно сериозно отговори Рурк.
Тя кимна и взе куфарчето. Чувстваше се отвратително. Никога досега не се беше случвало да бъдат заедно с Рурк и той да не я докосне, за да изрази чувствата си. Дотолкова беше свикнала с нежността му, че приемаше липсата й като плесница.
— Благодаря. Трябва да… О, предавам се! — Сграбчи го за косата, преглътна гордостта си и страстно го целуна по устните. — Доскоро — промълви, обърна се и избяга от кабинета.
Рурк леко се усмихна и се зае със задачата, която му беше поставила.
— Как се чувстваш, Далас?
— Страхотно, идва ми да затанцувам. — Тя беше само по долна фланелка и джинси, което смущаваше не само нея, но и Фийни.
— Ако искаш, ще накарам някоя колежка да… довърши вместо мен.
— Как не! Не желая да ме опипва някоя яка мадама от твоя отдел. Приключвай и туй то.
— Както кажеш. — Ирландецът се изкашля и изпъна рамене. — Устройството е безжично. Ще го прикрепим на гърдите ти точно където е сърцето. Терористите ще те сканират, но ще прикрием уреда ето с това — то е като кожа, използват го при дроидите. Ако изобщо го забележат, ще си помислят, че е някакъв дефект.
— Значи ще си кажат, че имам гнойна пъпка на гърдата. Добре, нямам нищо против.
— Май беше по-добре да изпратим Пийбоди…
— Престани да мърмориш, Фийни. — Подготвяйки се за неприятното изпитание, Ив се втренчи в стената зад него и вдигна фланелката си. — Действай по-бързо.
Следващите пет минути бяха истинско мъчение и за двама им. Накрая ирландецът каза:
— Остани така още една-две минути, докато парчето изкуствена кожа прилепне по-плътно.
— Добре.
— Лично ще следя показанията на устройството за проследяване. Ще определяме местоположението ти чрез пулса. Вградихме микрофон в този ръчен часовник. — Подаде й го и добави: — Нискочестотен е и няма да бъде засечен от скенерите, но обсегът му е минимален. Трябва да говориш право в него, за да те чуваме. Ще го използваш в краен случай.
— Ясно. — Ив свали своя ръчен часовник и сложи този с микрофона. — Имаш ли да ми каже още нещо?
— Нашите хора ще заемат позиции в Гранд Сентрал. Няма да предприемат нищо, докато не им дадеш сигнал, но знай, че във всеки миг могат да ти се притекат на помощ.
— Действа ми окуражаващо.
— И още нещо — бронежилетката ще заглуши сигналите на устройството.