Макар да знаеше, че е заобиколена от колегите си и че устройството за проследяване определя местоположението й. Ив се чувстваше сама и беззащитна, докато си пробиваше път през тълпата на гарата. Забеляза няколко познати ченгета, но с безразличие отмести поглед. Те също се престориха, че не я познават.
От високоговорителите се разнасяше монотонен глас, който оповестяваше пристигащите и заминаващите влакове. Пред обществените видеотелефони се редяха пътници, които искаха да се обадят вкъщи, на любовниците си или на посредниците за залагания.
Ив отмина редицата кабини, Фийни, който наблюдаваше мониторите в паркираната през две пресечки камионетка, забеляза, че пулсът й е силен и равномерен.
Тя мимоходом си помисли, че хората от охраната й ще прогонят навън скитниците, дошли да се постоплят. Търговците предлагаха вестници, евтини сувенири, топли напитки и студена бира.
Предпочете да слезе по стълбите, вместо да вземе ескалатора и тръгна към мястото на срещата. Вдигна ръка като че ли да отметне косата си и прошепна в скрития микрофон.
— Напускам централната зона. Още не съм забеляза нищо подозрително.
Усети как земята потрепери, дочу оглушителен вой, влак с аеродинамична форма напусна гарата.
Ив стоеше на перона. Стискаше куфарчето, а свободната си ръка държеше така, че евентуалните нападатели да я виждат. Ако бяха намислили да я очистят, можеха да го направят още тук, за да използват прикритието на многобройните пътници. Единият ще я убие, другият ще грабне куфарчето, после ще се изгубят сред тълпата, използвайки суматохата.
„Така бих постъпила“ — помисли си Ив.
С крайчеца на окото си забеляза Макнаб, който беше издокаран със светложълто яке, сини обувки и скиорска шапка. Седеше в чакалнята и се преструваше на задълбочен в някаква компютърна игра.
Тя си представи как в момента терористите я сканират. Ще разберат, че е въоръжена, но това едва ли ще ги изненада. Ако има късмет, няма да открият устройството за проследяване.
Общественият видеотелефон зад нея иззвъня. Без да се колебае, Ив се обърна и се обади:
— Далас слуша.
— Вземи влака за Куинс; купи си билет от кондуктора.
— Куинс — повтори тя в микрофона, монтиран в ръчния й часовник. Терористът вече беше прекъснал връзката. — Влакът идва.
Обърна се и тръгна към края на перона. Вече чуваше шума на приближаващия се влак. Макнаб пъхна в джоба си компютърната игра и последва Ив. Тя крадешком го погледна и си помисли, че бяха направили добър избор. Младежът изобщо не приличаше на ченге. Носеше уокмен и се кълчеше в такт с музиката, която уж звучеше в слушалките. Движеше се така, че с тялото си прикриваше Ив.
Влакът спря на перона, пътниците се блъскаха, докато слизаха или се качваха.
Тя не потърси свободно място за сядане, а остана в коридора. В последния момент преди влакът да потегли, се качи и Макнаб. Мина покрай Ив, като си тананикаше една от песните на Мейвис.
Макар и кратко, пътуването до Куинс беше неприятно поради жегата и претъпкания с пътници вагон. Ив мислено благодареше на Бога, че не е чиновничка, която е принудена всеки ден да използва обществения транспорт.
Когато слезе в Куинс, Макнаб я последва, сетне влезе в сградата на гарата.
Последваха нови обаждания, които я изпратиха в Бронкс, а от там — в Бруклин, Лонг Айлънд и отново в Куинс. Идваше й да вдигне ръце и да помоли да я убият, но да не я карат да предприема ново пътуване.
Пътниците на перона вече не бяха толкова много, ала докато ги наблюдаваше, Ив осъзна какъв ад е ежедневното пътуване за онези, които живееха в отдалечените квартали на Ню Йорк.
Хората около нея вървяха приведени, с изопнати лица, погледите им бяха безжизнени. Тя се запита с какво ли ги привлича животът в предградията, та са готови всеки ден да се подлагат на това изпитание.
Внезапно забеляза двамата терористи — приближаваха се към нея отляво и отдясно. Позна ги по описанието на Майстора. Навярно тези двамата бяха взимали „стоката“ от работилницата, а накрая му бяха видели сметката.
Тя се измъкна от тълпата уморени пътници, а преследвачите се прилепиха до нея. Единият разгърна палтото си, за да покаже, че носи полицейска електрошокова палка. Ив разбра, че това са отчаяни главорези, които нямаше да пощадят живота й.
Нарочно се блъсна в някакъв човек и вдигна ръка, сякаш за да запази равновесие.
— Двама са. Въоръжени.
— Лейтенант. — Единият терорист сложи ръка на рамото й. — Аз ще взема откупа.
Тя се обърна и го изгледа. Не беше човек, а дроид. Подозренията на Майстора се потвърждаваха.
— Ще ви предам парите само след като ни съобщите коя сграда възнамерявате да взривите. Такава беше уговорката.