Дроидът се усмихна.
— Настъпи известна промяна в плановете ни. Ще вземем парите, колегата ми ще те разреже с лазерния си бластър, а сградата ще бъде взривена в името на справедливата ни кауза.
В този момент Ив видя как Макнаб тича към нея. Младежът вдигна палец, за да й покаже, че са открили къде е заложена бомбата. Тя злобно се усмихна и заяви:
— Не съм съгласна.
Сетне рязко се обърна, замахна с куфарчето и удари дроида, който беше зад нея. Светкавично се хвърли на земята и го сграбчи за глезените. Той стреля и в гърдите на колегата му зейна огромна дупка.
Ив извика на пътниците да залегнат, спусна се към дроида и изви ръката му. Той отново стреля и едва не я улучи. Хората крещяха от ужас, тичаха като обезумели към изходите, отнякъде се разнасяше тътенът на приближаващ се влак.
Ив се хвърли върху дроида, двамата паднаха на перона и се затъркаляха, поваляйки бягащите хора.
Тя посегна към оръжието си, но не успя да го извади, а бластерът на нападателят беше пометен от тълпата. Чуваше оглушителен грохот, перонът вибрираше. Дроидът замахна, в ръката му проблесна дълъг нож.
Ив го ритна в слабините, ала той не се преви от болка както би направил мъж, само политна назад и размаха ръце, за да запази равновесие. Тя скочи на крака, опита се да го сграбчи, но не успя.
Дроидът падна на релсите и беше пометен от приближаващия се влак.
— Божичко! Лейтенант, добре ли сте? Не успях да си пробия път през тълпата. — Зачервеният и задъхан Макнаб я сграбчи за рамото. — Улучиха ли ви?
— Не. Да му се не види! И с двата дроида е свършено. Сега няма да научим нищо от тях. Повикай подкрепление — трябва да овладеем положението и да успокоим хората. Коя сграда е набелязана от терористите?
— Медисън Скуеър Гардън. В момента извеждат цивилните, а нашите хора обезвреждат взривните устройства.
— Да се махаме от Куинс.
Деветнайсета глава
Първата бомба избухна в сектор Б точно в осем и четирийсет и три. Първата четвъртина от оспорвания хокеен мач между Рейнджърите и Пингвините още не беше завършила. Резултатът беше нулев, когато защитникът на Пингвините извърши грубо нарушение срещу нападател на противниковия отбор.
Пострадалият беше изнесен на носилка, от носа и от устата му бликаше кръв. Вече го бяха вкарали в линейката, когато бомбата избухна.
Щом откриха в коя сграда са поставени експлозивите, полицаите мигновено реагираха. Мачът беше прекъснат, по уредбата съобщиха, че зрителите незабавно трябва да напуснат залата.
Съобщението беше посрещнато с освирквания и ругатни, привържениците на Рейнджърите започнаха да хвърлят празни кутии от бира.
Нюйоркските запалянковци не можеха да се примирят с прекъсването на решителния мач.
Въпреки съпротивата на зрителите полицаите сравнително лесно успяха да изведат мнозина. Леки наранявания получиха само петима блюстители на закона и дванайсетина граждани. Четирима бяха арестувани за непристойно отношение към органите на властта.
Междувременно други полицаи извеждаха пътниците от станцията на метрото, намираща се под сградата на Медисън Скуеър. Движението на мотрисите беше спряно. Дори най-оптимистично настроените ченгета не очакваха да открият всички просяци и бездомници, които се криеха в станцията от зимния студ или с цел да изпросят някоя дребна монета от пътниците. Ала бяха положени максимални усилия цивилните да бъдат изведени, като полицията претърси обичайните свърталища на бездомниците.
Когато бомбата избухна и във въздуха полетяха стоманени отломки, парчета дърво и части от тялото на пияницата, който спеше под скамейките на последния ред, зрителите панически хукнаха към изходите.
Ив, която току-що беше пристигнала, си помисли, че сградата сякаш бълва хора.
— Действай! — извика на Макнаб. — Отведи ги по-далеч от тук!
— Какво сте намислила? — Младежът се опитваше да надвика воя на сирените и писъците на изплашените хора. Опита се да я спре, но тя му се изплъзна. — Не бива да влизате, лейтенант.
Ала Ив вече си пробиваше път през тълпата.
Два пъти я удариха толкова силно, че ушите й забучаха, но тя успя да преодолее стената от хора, опитващи се да излязат, и се втурна в залата.
Зрителите прескачаха седалките и задръстваха пътеките към изходите. Ив забеляза, че хората на Малой потушаваха пламъците, изригнали от мястото на взрива. Счупените скамейки бяха овъглени и димяха.
— Малой! — извика тя в комуникатора си. — Ан, чуваш ли ме? Къде се намираш?
Дочу пращене, после откъслечни думи:
— Три… са обезвредени… общо са десет…