— Къде се намираш? — повторно извика Ив.
— Екипите работят по…
— Слушай, кажи къде се намираш. Тук съм напълно безполезна. — Чувстваше се безпомощна, докато наблюдаваше как хората се бореха с нокти и зъби да излязат от залата. Някакво момченце се промъкна между краката им и падна по лице на ледената пързалка.
Ив изруга и прескочи мантинелата. Падна на четири крака, изпързаля се, но успя да спре, като заби токовете си в леда. Сграбчи детето за яката и го дръпна, за да не бъде отъпкано от озверелите от страх хора.
— Обезвредихме петата. — Гласът на Ан се чуваше по-ясно. — Докъде стигнахте с евакуирането?
— Не мога да преценя. Тук е като в зоологическа градина. — Ив докосна лицето си и с изненада видя кръв по дланта си. — Мисля, че повече от половината зрители вече са изведени. Нямам връзка с нашия екип. Къде се намираш?
— В подземието на станцията. — Придвижваме се към втория сектор. Побързайте с извеждането на цивилните.
— Тук има ранено дете. — Ив погледна към момченцето. Беше бледо като платно и на челото му имаше голяма подутина, но за щастие дишаше. — Ще го изнеса и ще се върна.
— Побързай, Далас. Нямаме много време.
Ив успя да се изправи, подхлъзна се, но успя да се хване за мантинелата.
— Прекрати търсенето на останалите бомби, Малой. Изведи хората си навън.
— Обезвредихме шест, остават само четири. Не бива да се отказваме, Далас. Ако бомбите избухнат, ще унищожат метростанцията и Медисън.
Ив метна момчето на рамо и успя да се добере до стъпалата.
— Изведи ги, Ан. Сградата не е по-важна от живота на хората ти.
Запромъква се между седалките, като отместваше с крак чантите и палтата, които хората бяха захвърлили в паническия си бяг.
— Остават само три. Ще успеем.
— За бога, Ан, не се бави.
— Ще послушам съвета ти.
Ив премигна, защото в очите й се стичаше пот и видя Рурк едва когато той грабна момченцето.
— Изнеси го навън. Отивам за Малой! — извика му.
— Няма да ти позволя.
В този миг подът се затресе. Рурк видя как в стената се появи пукнатина и мигновено се разшири.
Сграбчи Ив за ръката и двамата хукнаха към вратата, където полицаи в пълно бойно снаряжение буквално изхвърляха навън последните цивилни. Миг преди да чуе грохота от експлозията, Ив почувства как нещо сякаш притисна тъпанчетата й. После върху тях връхлетя вълна от нажежен въздух. Усети, че полита нагоре и едва не загуби съзнание от трясъка и нетърпимата горещина. Ударната вълна ги запрати към вратата. Зад тях се разнесе оглушителен гръм.
Инстинктът им за оцеляване ги спаси. Все още хванати за ръце, двамата се изправиха на крака и машинално продължиха да вървят напред. Отвсякъде се сипеха камъни, стъкла и стоманени отломки. Шумът беше ужасяващ: скърцане на извиващи се метални подпори, трошене на стъкла и трясък на разрушаващи се стени.
Ив се спъна в нещо и изтръпна, като видя че беше труп на човек, затиснат от огромен бетонен блок. Усещаше парене в белите си дробове, димът я задушаваше. Полетяха остри стъклени отломки, понесени във въздуха от нови експлозии.
Когато се посъвзе и се огледа, Ив видя стотици хора с изкривени от страх лица, ужасни разрушения и много трупове.
В този миг леденият вятър сякаш я зашлеви и тя осъзна, че е жива.
— Ранен ли си? — извика на Рурк, без да забелязва, че още стиска ръката му.
— Не. — Дори в паническото си бягство той не беше изпуснал момченцето, което носеше на рамо. — А ти?
— И аз не съм. Поне така ми се струва… Занеси малкия при линейките. Необходима му е спешна медицинска помощ. — Тя се обърна и премигна. Отвън сградата изглеждаше почти непокътната. От назъбените дупки, зейнали на мястото на вратите, излизаше дим, улиците бяха осеяни с метални и тухлени отломки, но Медисън Скуеър Гардън си беше на мястото.
— Обезвредиха всички… освен последните две. — Ив замълча при мисълта какво се е случило в станцията на метрото… мотрисите, пътниците… амбулантните търговци… — Трябва да се върна, да проверя какво…
Рурк я задържа. Миг преди взривната вълна да ги изхвърли през вратата, беше видял всичко.
— Няма смисъл да влизаш обратно.
— Не разбираш. — Тя пусна ръката му и леко го отблъсна. — Моите хора още са там. Занеси момчето при лекарския екип. Страхувам се да не е получило сътресение след падането.
— Ив… — По изражението й позна, че няма смисъл да настоява. — Ще те чакам.
Тя прекоси улицата, като внимаваше да не настъпи горящите парчета дърво и нажежените каменни отломки. Забеляза, че мародерите вече тичаха към местопроизшествието и разбиваха витрините на магазините. Сграбчи за рамото някакъв полицай, а когато той й нареди да се отдалечи, му показа значката си.