— Извинете, лейтенант. — Беше блед като мъртвец, погледът му подсказваше, че е изпаднал в шок. — Трудно е да контролираш озверели от страх хора.
— Повикай подкрепление, постарайте се да предотвратите ограбването на магазините. Опитайте се да отцепите района, монтирайте охраняващи сензори. — Хей, ти! — извика на друг униформен. — Осигурете условия за работа на лекарския екип. Започнете да записвате имената на ранените.
Продължаваше да върви към сградата и да дава нареждания, макар мислите й да бяха заети с Ан. Когато се приближи, видя, че Рурк е имал право. Нямаше смисъл да се връща.
Някакъв човек седеше на земята, закрил с длани лицето си. По блестящата жълта ивица на якето му Ив позна, че непознатият е един от сапьорите.
— Полицай, къде е лейтенант Малой?
Непознатият вдигна глава и тя видя, че човекът плаче.
— Бяха прекалено много… нямахме достатъчно време… не успяхме! — изхълца той.
— Полицай… — Дъхът й спря, за миг сърцето й престана да бие. — Къде е лейтенант Малой?
— Когато останаха само две бомби, тя ни накара да излезем. Каза, че с още двама колеги ще се справят. Обезвредиха едната. Чух Снайдър да съобщава на лейтенанта, а тя им нареди да напуснат сградата. Уби ги последната! Последната шибана бомба!
Той наведе глава и захлипа като дете.
— Далас! — задъхано извика Фийни, който едва сега беше успял тичешком да се добере до местопрестъплението. — Господи, задръстването от коли и хора е страхотно. Не чувах нищо по комуникатора.
Ала непрекъснато долавяше биенето на сърцето й, благодарение на устройството за проследяване. Това му беше помогнало да запази разсъдъка си.
— Боже Господи! — Той погледна към входа на сградата и сграбчи рамото на Ив.
— Ан… Ан остана вътре…
Фийни още по-силно стисна рамото й, после безмълвно я прегърна.
— Бях между последните, които напуснаха сградата. Само две бомби не бяха обезвредени. Казах й да вземе хората си и да излязат. Не ме послуша…
— Трябвало е да довърши работата си.
— Ще повикам спасителен отряд. Може би… — Тя замълча. Знаеше, че не бива да храни напразни надежди. Ан е била най-близко до избухналата бомба. — Трябва да влезем там. Може би има оцелели.
— Ще се разпоредя. А теб трябва да те прегледат, цялата си в кръв.
— Не съм ранена. — Тя тежко въздъхна. — Ще се обадя в управлението, за да науча адреса на Ан.
— Ще помогна с каквото мога тук, после ще те придружа.
Ив се обърна и се втренчи в безжизнените тела, в останките от автомобилите, които са били паркирани близо до сградата, в разкривените стоманени подпори.
Навярно гледката в метростанцията беше още по-страшна. Невъобразимо ужасяваща.
Гневът изригна в нея като гейзер. Сигурна беше, че невинни хора отново бяха загинали заради алчността на един престъпник, жаден за пари. Престъпник, който убиваше в памет на фанатик, посветил живота си на измислена кауза.
В този миг се закле, че ще го накара да плати.
Едва след час се върна при Рурк. Завари го да помага на санитарите, които товареха ранените в линейките.
— Как е момченцето? — побърза да попита тя.
— Ще се оправи. За щастие открихме баща му, който беше полудял от страх за детето си. — Рурк избърса мръсотията от страната й. — Говори се, че жертвите не са много. Повечето са загинали при опита си да избягат от залата. Успокой се, Ив, можеше да бъде много по-лошо, да умрат хиляди, вместо около четиристотин.
— За мен всеки човешки живот е ценен, не мога да се примиря със загубата му.
— Понякога не ни остава нищо друго.
— Днес загубих приятелка.
— Знам. — Той обгърна с длани лицето й. — Съчувствам ти.
— Ан имаше съпруг и две деца. — Тя извърна поглед, сякаш се опитваше да види нещо в мрака. — Наскоро ми довери, че е бременна.
— Господи! — Понечи да я прегърне, но Ив поклати глава и отстъпи назад.
— Не бива. Предстои ми тежката задача да уведомя семейството й, не искам да се отпускам.
— Ще те придружа.
— Не, това е задължение на полицаите. — За миг тя притисна с пръсти клепачите си. — Ще отидем с Фийни. Не знам кога ще се прибера вкъщи.
— Засега ще остана тук. Имат нужда от помощници.
Тя кимна и понечи да се обърне.
— Ив — промълви Рурк.
— Какво?
— Върни се по-скоро у дома. Трябва да си починеш.
— Добре. — Ив наведе глава и отиде да потърси Фийни, за да съобщят печалната вест на семейството на Ан.
Рурк остана на местопроизшествието още два часа, успокоявайки ранените и онези, които бяха изпаднали в истерия. Изпрати да донесат огромни количества кафе и супа, осъзнавайки, че понякога си безсилен пред обстоятелствата, дори да имаш купища пари. Докато наблюдаваше как товарят труповете, за да бъдат изпратени във вече препълнената морга, внезапно си помисли, че Ив ежедневно се сблъсква със смъртта. Миризмата на кръв сякаш се беше пропила в кожата му, повдигаше му се. А какво ли изпитваше съпругата му, след като животът й минаваше сред кръв и ужасяващи гледки?