Хвърли поглед към сградата и си каза, че разрушенията могат да бъдат заличени. Стоманената конструкция с каменни стени щеше да бъде възстановена, макар и с цената на много труд и средства.
Изпитваше странна вътрешна потребност да притежава подобни здания, превърнали се в символ на Ню Йорк. Естествено печалбата не беше за пренебрегване, помисли си и се наведе да вземе парче бетон. Ала не се налагаше да се консултира с доктор Майра, за да разбере защо човек, прекарал детството си в схлупена къщурка с течащ покрив и счупени прозорци, е обзет от манията да притежава, да съхранява и да строи нови сгради.
Навярно желанието му да компенсира лишенията се беше превърнало в стремеж да докаже могъществото си.
Притежаваше достатъчно средства, за да финансира възстановяването на сградата. Щеше да се посвети на тази задача като своеобразно отмъщение срещу терористите.
А Ив щеше да отмъсти заради жертвите.
Обърна се и бавно тръгна към дома си, за да чака съпругата си.
Зазоряваше се, когато Ив седна зад волана на колата си и се отправи към къщи. Докато шофираше по безлюдните улици, погледът й неволно беше привлечен от стотиците пъстроцветни реклами: „Купи това и ще изпиташ наслада“, „Виж онова и ще останеш смаян“, „Ела при нас и ще бъдеш удивен“. Ню Йорк никога не заспиваше.
От вентилационните отвори по улиците излизаха облаци пара; покрай нея мина огромен автобус и спря, за да качи работници, които бяха приключили нощната си смяна.
Няколко изпаднали на вид улични проститутки подвикваха след работниците:
— Аз ще те повозя, сладур. Даваш двайсетак и ще те закарам право в рая.
Мъжете се качиха в автобуса, очевидно бяха прекалено уморени и не им беше до секс.
Някакъв пияница се клатушкаше по тротоара и размахваше бутилката като полицейска палка. Неколцина юноши пребъркваха джобовете си, търсейки пари за сандвичи със соеви наденички.
С понижаването на температурата уличните търговци покачваха цените — типичен пример за пазарна икономика.
Тя рязко спря до тротоара и се приведе над волана. Изобщо не чувстваше умора, тялото й вибрираше от нервното напрежение, мислите не й даваха покой.
Беше отишла в спретнатата къщичка в Уестчестър и бе произнесла фаталните думи. Беше съобщила на един мъж, че съпругата му е мъртва, бе чула как децата плачат за майка си, която никога повече нямаше да видят.
Сетне беше отишла в управлението, за да напише рапорта си. Накрая извади всички вещи от шкафчето на Ан, защото знаеше, че все някой трябва да го направи.
Най-учудващото беше, че след всичко това все още забелязваше рекламите, хората, всичко, което предлагаше нощният Ню Йорк.
Това беше нейният град. Еднакво обичаше мръсните му задни улички и ярко осветените булеварди, придаващи му неповторим драматизъм. Тук живееха проститутки и мошеници, закоравели циници и богаташи. Огромното сърце на града сякаш пулсираше в такт с нейното.
— Госпожо! — Някой чукаше по стъклото. — Госпожо, искате ли да си купите цвете?
Ив погледна към човека, който надничаше през стъклото. Беше старец с глуповато изражение, а лицето и ръцете му бяха толкова мръсни, като че ли не бяха виждали сапун поне от десет години.
Тя свали стъклото.
— Изглеждам ли ти като човек, който си пада по цветя?
— Последната е. — Старецът се ухили, при което разкри беззъбите си венци, и подаде на Ив някакво жалко подобие на роза. — Ще ви я дам почти без пари — само за петачка.
— Пет долара ли? Засрами се, човече. — Понечи да вдигне стъклото, после машинално бръкна в джоба си. — Имам само четири.
— Става. — Сграбчи кредитните жетони, хвърли розата на скута й и тичешком се отдалечи, като накуцваше.
— Ще влезе в първия магазин за алкохол — промърмори Ив и потегли, без да вдигне стъклото. Вонящият дъх на стареца още изпълваше купето.
Когато премина през портала, видя, че Рурк е оставил включено осветлението.
След ужаса, който беше преживяла, едва не се разплака при вида на осветения прозорец.
Безшумно отвори входната врата. Хвърли якето си върху парапета и се заизкачва по стълбите. Обгърна я познатият аромат на скъпи парфюми и на цветя. Дървената ламперия и подовете бяха лъснати до блясък.