— Дано да успееш да се аргументираш. — Рурк остави розата на масичката. — До гуша ми дойде да доказвам чувствата си пред жена, която притежава сърцето ми.
— Изваждаш ме от равновесие. — Презираше се, задето издаваше пред него най-съкровените си чувства, защото именно той беше причината за несигурността й. — От време на време успявам да се овладея, казвам си, че трябва да свикна с новия си живот. Ала, когато те погледна, сякаш политам в бездна. Не мога да си поема дъх, задушавам се, защото чувствата ми към теб като че ли ме сграбчват за гърлото. В подобни мигове не знам как да реагирам. Повтарям си, че съм твоя съпруга вече шест месеца, но много често сърцето ми престава да бие, щом те видя. — Въздъхна, замисли се и продължи: — Ти си моето щастие, живея за теб. Понякога се плаша от силната си любов към теб, но ако ми се предостави възможност да избирам, няма да променя живота си. А сега… можеш да ме наругаеш, защото свърших.
— Как да ти се разсърдя след подобно признание? — Рурк се приближи до нея и забеляза, че по устните й пробяга плаха усмивка. Хвана я за раменете, после спусна ръце надолу. — Аз също не бих избрал друг живот, скъпа.
— Значи няма да спорим, така ли?
— Мисля, че не се налага.
Без да откъсва поглед от лицето му, Ив развърза колана на халата му и промърмори:
— Бях събрала запас от енергия в случай, че трябваше да те убеждавам и да отстоявам позициите си.
Той се наведе и шеговито захапа долната й устна.
— Жалко, че не успя да я изразходваш.
— О, не се притеснявай. — Поведе го към леглото, поставено на нисък подиум. — Докато на връщане шофирах през града, се почувствах щастлива, задето съм жива. — Разгърна халата му и го ухапа по рамото. — Ела, ще ти покажа колко съм щастлива.
Повали го на леглото и впи горещите си устни в неговите. Усещаше необикновен прилив на енергия като през първата им нощ заедно, когато беше отхвърлила всички свои задръжки и се бе оставила във властта на Рурк.
Този път тя контролираше положението, ръцете и устните й бяха ненаситни.
Бледата светлина на зимното утро проникваше през таванския прозорец и разсейваше мрака в спалнята. Рурк чувстваше как погледът му постепенно се замъглява, но не откъсваше очи от жената, чието тяло го довеждаше до лудост. Неволно забеляза синините, свидетелстващи за преживяното през тази нощ, които сякаш бяха медали на доблестен воин.
За миг Ив вдигна глава, очите й блестяха, защото знаеше, че сега този прекрасен мъж е във властта й, че ласките й го карат да изживява неповторимо удоволствие.
Задъхвайки се, го яхна, прие го в себе си и се напрегна като опъната тетива. Рурк сграбчи бедрата й, прошепна името й, сетне вълната на насладата помете и двама им.
Тялото й блестеше от пот, когато тя се отпусна върху него, сякаш искаше да се слеят в едно. Опря глава на гърдите му и чу биенето на сърцето му. Рурк я прегърна и прошепна:
— Опитай се да заспиш.
— Не мога. Трябва да се върна… там имат нужда от мен.
— Не си спала цяло денонощие.
— Чувствам се добре. — Тя седна в леглото и с длани приглади косата си. — Дори отлично. Май „това“ ми беше по-необходимо от съня. — Забеляза погледа му и вдигна вежда. — Откажи се, ако си намислил насила да ми дадеш приспивателно. — Стана от леглото и добави: — Трябва да тръгвам. Ако ми остане свободно време, ще подремна в помещението за отдих в управлението. — Тя се огледа за халата си, но като не го видя, облече робата на Рурк. — Необходима ми е услуга.
— Сега е най-подходящото време да я поискаш.
Ив усмихнато го погледна — приличаше на добре нахранен котарак.
— И аз си помислих същото. Та ето каква е услугата: не искам Зийк да остане в полицията, но ми се ще да бъде някъде, където ще бъде в безопасност.
— Изпрати го тук.
— Добре… Хрумна ми да взема някоя от твоите коли и да оставя моята таратайка в гаража. Ако Зийк има с какво да се занимава, времето му ще минава по-бързо.
Рурк я изгледа.
— Възнамеряваш ли днес да си близо до място, където ще избухне бомба?
— Нищо чудно и това да се случи.
— Можеш да вземеш която и да било кола с изключение на 3Х–2000. Карал съм я само веднъж.
Ив язвително се усмихна и заяви, че към колите си мъжете са като децата към играчките, но той беше в добро настроение и се престори, че не е чул забележката й.
Двайсета глава
СКЪПИ ДРУГАРЮ,
НИЕ СМЕ КАСАНДРА.
НИЕ СМЕ ВЕРНИ.
СИГУРНИ СМЕ, ЧЕ СИ НАБЛЮДАВАЛ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА КАК МЕДИЙНИТЕ МАРИОНЕТКИ НА ПРОКЛЕТИТЕ ЛИБЕРАЛИ ОТРАЗЯВАХА ЕКСПЛОЗИИТЕ В НЮ ЙОРК. ДО ГУША НИ ДОЙДЕ ОТ СЪЛЗЛИВИТЕ ИМ РЕПОРТАЖИ. ОСЪЖДАТ РАЗРУШАВАНЕТО НА СМЕШНИТЕ СИМВОЛИ НА ЗАСЛЕПЕНИТЕ ОТ ВЛАСТТА УПРАВЛЯВАЩИ, КОИТО ДЪРЖАТ В ПОДЧИНЕНИЕ НАРОДА ЧРЕЗ РЕПРЕСИВНИ МЕРКИ, И ТОВА САМО НИ ЗАБАВЛЯВА. АЛА НЕ МОЖЕМ ДА СЕ ПРИМИРИМ С ОТНОШЕНИЕТО ИМ КЪМ ТОЗИ ВАЖЕН ПРОБЛЕМ. РЕАКЦИЯТА ИМ Е НАИВНА И ПРЕДСКАЗУЕМА.