— Не си била в къщата.
— Бях с Хенсън. Дъщеря му загина вместо мен. Добре, че беше там. Макар че се намирахме доста далеч, чухме експлозията. После видях какво са направили онези свине.
— Значи Хенсън те е взел под крилото си. Майка ти не възразяваше ли?
— Тази бездарна мръсница! Съжалявам, че не я убих със собствените си ръце, за да се насладя на предсмъртната й агония. Ах, как щях да й отмъстя, задето все ми се караше. Баща ми я използваше само за да му ражда бебета.
— А когато е изиграла ролята си, я е напуснал и е взел двете й деца.
— Искаше да ни обучи, за да тръгнем по стъпките му. Но аз му бях по-скъпа от зеницата на окото му. Знаеше, че ще бъда негова достойна наследница. За всички останали бях само красиво момиченце с мелодично гласче. Но той знаеше, че съм създадена да воювам, да бъда негова богиня на войната. Хенсън също знаеше истината, както беше известна и на човека, когото избрах за свой съпруг.
Брансън! Ив тръсна глава, опитвайки се да проясни съзнанието си. Напълно беше забравила за него.
— Знаел е всичко от самото начало, така ли?
— Разбира се. Никога нямаше да се омъжа за недостоен човек, като онзи Зийк. Какъв глупак беше това момче, въртях го на малкия си пръст. Именно той спомогна за осъществяването на последната фаза от плана ни. Представи си: братята Брансън са мъртви, а аз съм избягала, преследвана от чувството за вина и от страха си. След като бяхме изтеглили всички пари, с Доналд щяхме да продължим мисията си от друга държава. И цялото богатство на това корумпирано общество щеше да бъде за нашата кауза.
— Ала това никога няма да се случи. — Ив чу как някой се изкачваше по стълбата. Време беше да действа.
— Не се страхувам от смъртта.
— Добре тогава. — Ив се хвърли към нея, като едновременно стреля. Видя как Клариса политна назад и от бедрото й бликна кръв. Приведе се и изрита оръжието от ръката й. — Все пак предпочитам да останеш в затвора до края на живота си.
— И ти ще умреш заедно с нас! — задъхано възкликна Клариса, докато тя я обезоръжаваше.
— Как ли пък не! Имам таен коз, който още не съм изиграла.
В този момент Рурк застана на вратата. Тя му се усмихна, сетне забеляза сянката зад него.
— Пази се! Зад гърба ти е!
Рурк рязко се обърна и замахна. Брансън стреля и лазерният заряд обгори ръкава на противника му. Ив скочи, щом видя кръвта, процеждаща се от раната на съпруга й. Двамата мъже вече се боричкаха на пода, което й пречеше да стреля. Тъкмо когато се готвеше да скочи върху тях и да опита да спаси Рурк, Клариса я подкоси отзад. Тя се просна на земята, следващият изстрел разби стъпалото. Задуха леден вятър, дочу се бръмчене на хеликоптери и вой на сирени.
— Всичко свърши! — изкрещя Клариса, в широко отворените й очи се четеше безумие. — Убий го, Доналд! Убий го заради мен, пред очите на тази мръсница!
Рурк изпусна оръжието си. Болката парализираше ръката му. Устните му се разтегнаха в страховита гримаса, като усети миризмата на собствената си кръв. Сякаш отдалеч чуваше виковете на Ив, тропота на тичащи хора. Ала погледът му беше прикован към лицето на Брансън, превърнало се в чудовищна маска поради желанието му за мъст.
Доналд отново насочи оръжието си към него, но изстрелът му беше неточен. От тавана полетяха отломки и понесени от вятъра, се забиха като куршуми в лицето на Рурк. Усети как пръстите на противника му се вкопчиха в гърлото му, пред очите му притъмня. Слепешката се хвърли върху Брансън, двамата полетяха през счупения прозорец.
Ив чу писъци, но не разбираше дали крещи самата тя или Клариса. Намираше се в средата на помещението, когато видя падането на Рурк. Кръвта й се смрази, за миг изгуби способността да разсъждава. Спусна се към прозореца, но светлините на приближаващите се хеликоптери я заслепиха.
Рурк! Струваше й се, че крещи името му, но от гърлото й се изтръгна само задавено ридание. От височината й се зави свят, но все пак видя безжизненото тяло в подножието на статуята.
Надвеси се навън, макар да не знаеше защо го прави… в този момент видя съпруга си, който се беше вкопчил в тесния корниз.
— Дръж се! Моля те, дръж се!
Понечи да му подаде ръка, но Клариса я удари по гърба. Загуби равновесие, стори й се, че ще полети навън. Машинално изрита Клариса първо в гърдите, после в лицето, като крещеше:
— Не ме докосвай, гадино! Не ме докосвай!
Като в просъница чу ридания, но вече се надвесваше през прозореца, без да обръща внимание на ледения вятър. Протегна ръка на Рурк и му извика:
— Хвани се! Чуваш ли, хвани се!