— Кога ли пък и не се е налагало да бързаме — промърмори Ан, докато тримата вървяха по коридора. — Готова съм да ти изляза на канадска борба, Далас, ако ми отстъпиш разследването на този случай.
Ив изгледа дребната, деликатна жена и презрително възкликна:
— Ще ти счупя ръката, Малой!
— Може да не съм висока, но съм жилава. — Ан прегъна ръка и напрегна бицепсите си. — Но все пак ще ти отстъпя, защото онези типове са се свързали лично с теб. — Тя пропусна Ив да се качи на ескалатора, после намигна на Фийни и също скочи на движещата се лента, после продължи: — Най-добрите ми хора са на местопроизшествието. Работят денонощно за разлика от онези търтеи в лабораторията. Идентифицирането и откриването на парчета от взривното устройство след подобна мощна експлозия изисква време, както и работна сила. Необходимо е и да имаш дяволски късмет.
— Ако координираме вашите находки с онова, което моите хора ще открият в работилницата на Майстора, може би ще имаме късмет — замислено каза Фийни. — Ще ни бъде още по-лесно, ако намерят в компютъра му имена, адреси и дати.
— Съгласна съм, че понякога късметът помага, но не бива да разчитаме на него. — Ив пъхна ръце в джобовете си. — Ако това беше добре организирана група с богати спонсори, Майстора нямаше да се присъедини към заговорниците, но нямаше и да избяга, щом му плащат. Избягал е, защото се е изплашил. Отново ще посетя Плъха — може би ще си спомни още някоя подробност. Знаеш ли какво означава „Арлингтън“, Фийни?
Ирландецът сви рамене, но Ан сграбчи Ив за рамото.
— Арлингтън ли? Защо питаш?
— Майстора споделил с моя информатор, че се страхувал от нов Арлингтън. — Тя забеляза тревожното изражение на колежката си. — Говори ли ти нещо?
— Да! Да! Няма човек от нашия отдел, който да не си спомня или да не е чувал за 23 септември 2023 година. Градските войни най-сетне били приключили, когато се заговорило за терористична група, която извършвала убийства и саботажи, взривявала сгради. Членовете й били готови да убиват срещу заплащане и твърдели, че го правят в името на революцията. Наричали групата си „Аполон“.
— Да му се не види! — възкликна Фийни, който внезапно се беше досетил. — Боже мой!
— Какво има? — Ив разтърси колежката си. — Не си падам по историята и не я познавам. Хайде, просветете ме.
— Членовете на тази група са поели отговорността за взривяването на Пентагона в Арлингтън, щата Вирджиния. Използвали пластон, за който по онова време не се знаело нищо. Поставили го на такива стратегически места и в такива количества, че сградата буквално се изпарила.
— Загинали осем хиляди души, военни и цивилни, включително хлапетата, които били в детската градина. Нямало нито един оцелял.
Седма глава
— Разкажи всичко, което знаеш — настоя Ив.
Тъй като миниатюрната й канцелария беше прекалено тясна, беше поканила колегите си в една от залите за съвещания. Пийбоди прикрепваше към огромна дъска снимки от местопрестъплението и картончета с данните, които им бяха известни. Засега на дъската имаше много свободно място.
— Всички кандидати за нашия отдел изучават експлозията в Арлингтън. — Ан отпи от отвратителното кафе, което предлагаше полицейският автоготвач. — Навярно членовете на групата са били завербували хора от военния и цивилен персонал. Почти невъзможно е било да се проникне в Пентагона, освен това през въпросния период охраната е била засилена. Операцията била извършена перфектно. При разследването открили, че взривните устройства с пластон са били поставени подземията и то от петте страни на сградата.
Сякаш не можеше да остане на едно място. Ан се изправи и закрачи из залата, като от време на време поглеждаше към дъската.
— Поне един от терористите сигурно е бил висш служител, в противен случай не би могъл да постави бомбите в подземието. Точно в единайсет цялата сграда се взривила, след като експлозивните устройства били задействани чрез часовникови механизми. Никой не предупредил за атентата, не били поставени условия за отменянето му. Загинали хиляди. Повечето от жертвите не били идентифицирани, тъй като от тях не било останало почти нищо.
— Какво знаем за „Аполон“? — попита Ив.
— Те поели отговорността за атентата. Похвалили се, че отново могат да сторят същото, стига да пожелаят. Щели да го направят, ако президентът не си връчел оставката, след което техен представител щял да стане лидер на „новия ред“, както го наричали.
— Джеймс Роуън — намеси се Фийни. — Той има досие в полицията, но сведенията за него са много оскъдни. Бил е в армейските спецслужби, нали, Малой? Бивш служител е на ЦРУ, с амбиции да влезе в политиката и с куп пари. Предполагало се е, че той е шефът на онази шайка и най-вероятно е помогнал на терористите да проникнат в Пентагона. Но някой го очистил преди предположенията да бъдат доказани.