— Точно така. След Арлингтън започнал да се афишира чрез видеозаписи или речи, които телевизията излъчвала на живо. Бил обаятелен каквито са повечето фанатици. Настъпила паника, обществеността настоявала президентът да си подаде оставката, за да не бъде извършено второ кръвопролитие. Но вместо това обявили награда за главата на Роуън. Ако някой го предадял жив или мъртъв, щял да получи пет милиона. Обещавали и пълна анонимност.
— Кой го е очистил?
Ан изгледа Ив.
— Информацията е засекретена. Това е било едно от обещанията, които правителството е дало на неизвестния убиец. Къщата в покрайнините на Бостън, която Роуън бил превърнал в свой команден център, била взривена. Разпознали в мъртвеца Роуън, когото открили сред руините, и групата се разпаднала. Възникнали по-малки терористични отряди, които причинили доста вреди. Но Градските войни вече не били толкова ожесточени… поне не в Щатите. В края на двайсетте основателите на „Аполон“ били мъртви или в затвора. През следващото десетилетие други били проследени и обезвредени.
— Колко ли са успели да се изплъзнат? — промълви Ив.
— Така и не открили някой си Фредерик Хенсън, който бил дясната ръка на Роуън и ръководел предизборните му кампании. — Ан притисна с длан стомаха си, тъй като й се повдигаше и отмести чашата с кафето. — Говорело се, че Фредерик бил вторият по важност човек в „Аполон“, ала това не е било доказано. Хенсън изчезнал през същия ден, когато загинал Роуън. Казват, че може би е бил заедно с шефа си, когато бомбата е избухнала, но мисля, че хората, които разпространяват този слух, сами не си вярват.
— Какво се е случило с техните тайни квартири, с арсенала им?
— Били са открити и унищожени, а оръжията са били конфискувани. Предполага се, че са били намерени всички убежища на терористите, но според мен това не е вярно. По-голяма част от информацията по случая е строго секретна. Носят се слухове, че мнозина от заловените членове на групата са били подлагани на изтезания и убивани без съд и присъда. Членовете на семействата им били хвърляни в затвора или екзекутирани. — Ан отново седна. — Може би в слуховете се съдържа известна доза истина. Унищожаването на подобна опасна група едва ли е било възможно, ако стриктно са се спазвали законите.
Ив се изправи и разгледа снимките, които помощничката й беше прикрепила към дъската.
— Мислиш ли, че взривяването на сградата пред очите ми има нещо общо с трагедията в Арлингтън?
— Иска ми се да проуча по-добре веществените доказателства и наличната информация за взривяването на Пентагона, но мисля, че двата терористични акта са дело на една и съща ръка. — Тя тежко въздъхна. — Има сходство между имената на групите — Касандра и Аполон са герои от митологията — между политическите лозунги, които издигат, еднакви са и използваните експлозиви. Ала наблюдаваме и разлики: взривената сграда на Рурк не е военен обект, бяхме предупредени за атентата и не загинаха невинни хора.
— Все още не са загинали — поправи я Ив. — Дръж ме в течение за всичко, което откриете. Пийбоди, Майстора е служел в армията по време на Градските войни; проучи досието му. Фийни, спешно трябва да разберем каква информация има в компютъра му.
— Знаеш, че работим по въпроса. — Той стана. — Предлагам Макнаб да се заеме с досието на Майстора — мисля, че по-бързо ще се справи със засекретените файлове.
Пийбоди понечи да възрази, сетне ядно стисна устни, като забеляза строгия поглед на началничката си.
— Добре. Кажи му да ми изпрати сведенията, щом се добере до тях. Да тръгваме, Пийбоди. Трябва да открием Плъха — заяви Ив.
— И аз можех да изпълня задачата — запротестира помощничката й, докато вървяха към гаража.
— Макнаб ще се прави по-бързо.
— Той е само един фукльо — процеди през зъби по-младата жена, а Ив забели очи.
— Не ме интересува какъв е, стига да си върши работата. Не е задължително да харесваш всичките си колеги.
— Слава богу.
— Пфу! Погледни какво са направили! — Ив спря пред колата си, която представляваше жалка гледка. Някой шегобиец беше залепил върху напуканото задно стъкло бележка с надпис: „Смилете се и незабавно ме убийте!“
— Това положително е работа на Бакстър, познавам извратеното му чувство за хумор. — Ив сграбчи бележката и я скъса. — Ако закарам горкичката кола на поправка, онези некадърници ще я досъсипят. — Настани се зад волана и добави: — Освен, че ще си играят с нея цял месец, никога няма да я направят като нова.